Три пъти по няколко стъпала с три дълги почивки и залитна несигурно към втората врата в тесния коридор на горния етаж. Излинелият надпис на вратата лаконично гласеше: МАДЪЛАЙН СКАЙ ЧАСТНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ. Леко се усмихна. Никога не бе зървал Скай, ала надписът му говореше много за нея. Евфемизъм като този можеше да означава всичко каквото пожелаеш. В основата си означаваше, че Скай е наемен детектив и цената й е добра. Той похлопа учтиво на вратата и зачака нетърпеливо. Отговор не последва. Посегна към дръжката, но вратата бе заключена. Усмихна се кисело — поне един в тази сграда осъзнаваше нуждата от солидна сигурност. Долепи ухо до вратата и се заслуша. Отвътре не се чуваше никакъв звук. Изправи се и бързо се огледа, след това коленичи пред вратата и надзърна през ключалката й. Светлина идваше само от един фенер в другия край на коридора, но тя беше достатъчна. Измъкна от лявата си ръкавица тънка прегъната тел и я пъхна внимателно в ключалката. Почовърка и отвори със силен замах вратата. Дръпна телта и я пъхна обратно в ръкавицата си. Чудесно бе да открие, че не бе загубил уменията си. Открехна вратата и влезе в кантората на Мадълайн Скай.
Затвори внимателно вратата след себе си и почака очите му да свикнат със сивкавия мрак. От една улична лампа под прозореца струеше млечнобяла светлина. Поклати мрачно глава като видя, че няма кепенци. Дори прозорецът не бе от фибростъкло. Сигурността в тази къща бе ужасяващо занемарена. Закрачи бавно из стаята, докато очите му свикнат с млечния сумрак. Помещението не приличаше много на кантора, но притежаваше най-съществените характеристики: бюро с разхвърляни книжа отгоре, един удобен стол зад него и няколко обикновени стола за посетители. Две лампи, които не рискува да запали. До дясната стена се мъдреше вехта кушетка. Няколко внимателно сгънати одеала и една възглавница бяха струпани в края й, което издаваше, че понякога се използва за спане. Голямо декоративно цвете бе забодено в саксия на перваза на прозореца. Нямаше цветове, а листата му бяха увяхнали.
Пристъпи бавно из стаята, за да долови атмосферата й. Всичко бе евтино, ала на място. Мебелировката бе твърде функционална, но в това нямаше нищо лошо. Той не харесваше разточителните украшения и лукса и не се доверяваше на онези, които се фукаха с тях. При все това… всичко издаваше занемареност, сякаш Скай бе излязла доста отдавна и не се бе връщала. Прокара пръст по бюрото и смръщи вежди при вида на следата, която остави в праха. Мина зад бюрото, избърса с носната си кърпичка седалката на стола и седна на него. Бе по-удобен, отколкото предполагаше. Протегна отеклите си крака и се огледа наоколо. Всичко бе твърде интересно, но все още не се бе натъкнал на нещо, което да му подскаже причината за смъртта на Джейми. Трябва да е било някой случай, върху който е работел. Не можеше да бъде убит заради дълговете си — всеки знаеше, че накрая все пак си ги връща. Замислено се намръщи. Може би все пак той или Мадълайн Скай бяха засегнали поради непредпазливост нечии интереси.
Той взе химикалката си фенерче и запрелиства книжата. Само записки, напомнителни известия, най-обикновени канцеларски принадлежности — нищо актуално. Книжата явно бяха постъпили за преглед отдавна. Поколеба се пред двете чекмеджета на бюрото. Опита се да ги отвори — и двете бяха заключени. Повтори отново трика с телта и внимателно зашари с пръст в съдържанието им. Пак обикновени канцеларски материали, но накрая измъкна тънка папка. Тя бе пъхната в дъното на дясното чекмедже, без етикет отгоре. Съдържаше три листа, изписани с бележки с разкривен почерк. Той бе толкова неразбираем, че не можеше да разчете и половината от съдържанието, но изглежда бе рапорт за придвижването на Дяволските кучета към запустелите ферми. Навъси се. Доколкото можеше да разбере, в рапорта се съобщаваше, че единствената причина, поради която кучетата избягват отдалечените ферми и населени места е, че са били отблъснати надалеч…