Взря се в потрепващия в ръката му лист. Ако рапортът бе верен, и Джейми и Скай бяха заминали да съберат повече информация, това можеше да обясни всичко. Само Империята имаше интерес и средства да осъществи операция с такъв мащаб, а те не биха понесли да бъдат разследвани. Пъхна листовете обратно в папката и сетне ненадейно сбърчи чело. Ако Империята е искала смъртта на Джейми, някой от нейните агенти би го убил и чисто и просто би се възползвал от тялото му. Те не оставяха следи, които можеха да бъдат избегнати. Със сигурност биха разпертушинили цяла кръчма, претъпкана с хора, само и само за да ликвидират един човек.
Той се навъси. Който и да беше убиецът на Джейми, това със сигурност не беше Империята, което означаваше, че се връща към изходната си точка. Облегна се на стола и си затананика под нос, опитвайки се да обхване смисъла на всичко. Папката и съдържанието й безспорно бяха ценни, но той не съзираше никаква връзка между тях и смъртта на Джейми.
— Какво правите във владенията ми?
При ненадейния глас сърцето на Доналд подскочи. Той трепна, изви нагоре очи и зърна висок силует в сумрака на открехнатата врата. Скокна от стола и се протегна към дръжката на меча си.
— На ваше място не бих сторила това — прошепна гласът и Доналд отдръпна ръката си. Едва сега осъзна, че гласът бе на жена и примига, щом стаята се заля от ярка, прогонваща мрака светлина. Той отправи изучаващ поглед към новодошлата. Тя стоеше мълчаливо край отворената врата, държейки фенер в лявата си ръка. Бе висока и снажна, около метър и шейсет. Бухналата й с червеникаво-кафеникав оттенък гъста коса падаше на вълни върху раменете. Лицето й бе прекалено широко и грубо, за да бъде красиво, ала здравата му костна структура му придаваше ярка чувственост. Бе облечена с плътни дебели кожени дрехи под излинялото, ала удобно наметало. На хълбока й висеше меч, а в дясната си ръка държеше кама.
— Зададох ви въпрос — настоя тя спокойно. Гласът й бе самоуверен и дълбок. — Попитах ви какво правите на територията ми.
— Казвам се Доналд Роял. Търся Мадълайн Скай; имам да разговарям с нея по някои делови въпроси.
Жената му хвърли остър поглед и втъкна обратно камата с ловко, обиграно движение. Приближи се до бюрото, запали фенера си и го разгледа внимателно.
— Аз съм Мадълайн Скай. Какво желаете от мен?
Сега стаята изглеждаше по-топла и по-уютна с двете запалени лампи. Доналд Роял се отпусна на стола за посетители, който бе толкова неудобен, колкото изглеждаше на пръв поглед, и започна да изучава внимателно лицето на Скай, докато тя приказваше. След като най-после се бяха срещнали, лесно му бе да отгатне защо Джейми бе прекарал толкова дълго с нея. Обикновено отношението му към жените се свеждаше до това да прави любов с тях и да ги зареже, но ако човек се взреше по-внимателно в тях, не оставаше твърде учуден. Ала Джейми и Мадълайн Скай бяха партньори от почти три години и това несъмнено се дължеше на нея. Тя бе динамична, ала твърде женствена, с енергия, достатъчна да задвижи малък генератор. За Доналд нямаше съмнение, че бе направила от Джейми превъзходен партньор. Само се питаше какво ли, по дяволите, бе открила в него. Внезапно се сепна, защото осъзна, че Скай го информираше за случая, с който се занимаваше понастоящем, и се заслуша по-внимателно.
Трудно било да се получат сведения от отдалечените ферми и селища, говореше Мадълайн, напоследък те били сведени до минимум. Това донякъде се дължало на последните бури, но дори мрежата от еспери имала проблеми с получаването на отговор. Скай се сближила със съветник Даркстрьом на чисто неформална основа и я помолила да се погрижи за това. Тя и Бладхоук били заминали за Хардкасъл Рок за официални разследвания, но Даркстрьом пожелала да работи сама и да направи самостоятелни разследвания. Очевидно не се доверявала на някои членове на Съвета.
Даркстрьом не й съобщила нещо повече, но за парите, които й предложила, Скай нямала желание да я притиска още. Така тя се захванала да рови по-дълбоко в нещата и веднага дочула странни неща за Дяволските кучета. Успяла да разбере, че кучетата изглежда били прогонени от крайните ферми и селища. Комуникациите били саботирани, за да не се разнася мълвата, но в някои квартали били подочули нещичко. Мъжете, включени в операцията, били положили големи усилия, за да останат анонимни, но нямало съмнение кои били те. Агенти на империята. А защо Империята е трябвало да защищава отдалечените селища, засега оставало неизвестно.