Доналд сви вежди и се приведе напред.
— Но какво общо има всичко това със смъртта на Джейми? Къде е връзката?
Скай сви рамене.
— Това не ме засяга. С Джейми се разделихме преди да се захвана с този случай. Не съм сигурна с какво се е занимавал напоследък, аз бях… доста далеч от него известно време. Но изглежда Джейми редовно е посещавал един известен доктор, Лиън Въртю.
— Докторът с телесните контейнери ли?
— Именно. Лесно се досетихте. А всеки знае, че Лиън Въртю поддържа сигурни връзки с Империята.
— Може би трябва спокойно да поговорим с него — бавно предположи Доналд.
— Възможно е, но се съмнявам, че ще се съгласи да осъществи контакт с нас.
— С мен ще се срещне. Аз съм съветник.
— И вие смятате, че ще ви обърне внимание с тези свои връзки?
Доналд се намръщи и кимна неохотно.
— Добре, ще трябва да се доберем до него по заобиколни пътища. Имаме нужда от някой, който да ни информира за експериментите на Въртю; някой, който знае какво е правил Джейми за него.
— Познавам един човек, стар спътник в пиянските ни гуляи. Ловък и находчив дребен хитряга, който ми дължи известни услуги. Но дори да е така, информацията, от която се нуждаем, ще ни струва много пари. Много.
— Имам пари — отсече мрачно Доналд. — А къде ще намерим този изпечен дребен хитрец?
— В „Червената пика“.
Доналд внезапно се ухили.
— Още ли съществува това свърталище? Мислех, че стражите са го разчистили отдавна.
— Сега има нов управител, но общо взето не се е променила много. Освен към по-лошо.
— Много добре. Да вървим тогава.
Скай повдигна гъстите си вежди.
— Искате да тръгнем сега? Още тези вечер?
— Разбира се. Колкото повече изчакваме, толкова по-вероятно е следата да изстине. Да тръгваме!
— Почакайте минутка. Какво ви кара да бъдете толкова сигурен, че съм готова да ви сътруднича? Добре, вие сте дядо на Джейми и аз зная репутацията ви. Предполагам, че всеки в Пристанището на мъглите я знае. Учат я даже в школските учебници. Но това е било твърде отдавна. Аз не мога да се заема с този случай и в същото време да се грижа за вас.
— Мога и сам да се грижа за себе си. — Доналд разтърси рамене и се изправи, развърза кожената кесия на пояса си и с ловък жест я хвърли върху бюрото. — Тук има сто и петдесет в злато. Като предплата. Вие ще работите за мен сега. Приемливо ли е предложението ми?
— Златото винаги е добре дошло. Освен това… аз обичах Джейми. Добре, намерихте си майстора. Само не се опитвайте да ми се пречкате много.
— Ще се опитам — прие условието Доналд. — А сега, моля ви, да тръгваме. Не искам да бъда заловен на улицата, когато падне нощта.
Скай въздъхна и се изправи. Тя пое торбичката и я завърза на пояса си, сетне неочаквано се усмихна на Доналд.
— Винаги съм се питала откъде бе наследил Джейми тази упоритост.
Кракът на Доналд Роял не бе стъпвал в „Червената пика“ от двадесет години и той бе изумен, че през тези години обстановката не се бе променила никак. Вертепът бе все тъй отблъскващ и отвратителен, както го помнеше. Въздухът бе просмукан от гъста миризма на пот и урина, на дрога и безмилостно бръмчене в ушите. Чудно бе как сред тази сбирщина можеше да чуваш гласа на партньора си. Той бавно заслиза към кръчмата по каменните стъпала, следван отблизо от загърнатата с наметало фигура на Мадълайн Скай. По причини, най-добре известни само на нея, тя бе настояла да нахлупи качулката си ниско над очите, за да прикрие лицето си. Доналд реши да се въздържа да й задава въпроси. Пък и не мислеше, че това го засяга.
Проправиха си път до бара и никой не им обърна внимание. Доналд дори се засегна. От една страна, последното, което желаеше, беше да привлекат вниманието на някой, ала до неотдавна само появата му в кръчма като „Червената пика“ би накарала всеки да се смръзне на мястото си от ужас. Той се усмихна горчиво, докато си проправяше път пред задръстените с тела маси. В края на краищата следваше да се очаква, че половината от тукашните посетители още не са били родени, когато бе започнал да се превръща в мит. Той се закова, щом Скай го дръпна за ръката и му посочи Питър Гонт, новия управител на „Червената пика“. Доналд се насочи към него и изпита известно задоволство, че Гонт веднага го позна.