— Е, съветник, това вече е приятна изненада — избъбри приветливо Гонт, като раздруса ръката на Доналд прекалено силно. — Какво води прочутия Доналд Роял в „Червената пика“? Сигурно искате да пораздрусате малко старите си кокали, а?
Доналд впери студен поглед в Гонт. Не му харесваше фамилиарния тон на мъжа.
— Търся Донован Шрайк. Тук ли е?
— Може би. Зависи какво ще искате от него.
Доналд впи твърд поглед в Питър Гонт и нещо в очите на възрастния мъж стопи подигравателната усмивка върху лицето на управителя. За миг старите легенди за Роял сякаш оживяха и Гонт усети, че го побиват студени тръпки. Спомни си какво бе чувал за Доналд Роял в годините на неговата слава и то вече не му, се струваше невероятно. Гонт преглътна сухо. Този мъж е опасен, ненадейно си помисли той и едва се сдържа да не повика бодигардовете си. По челото му се застичаха студени капчици пот.
— Искам да се срещна с Шрайк — повтори Доналд Роял. — Посочете ми кой е!
Гонт кимна в знак на съгласие, но в този миг един от бодигардовете му се изпречи между него и Роял. Гонт хвърли поглед встрани и се облегна с известно облекчение на бара. Отново погледна към Доналд Роял и съзря само един стар човек с излиняло наметало, но въпреки това потрепера, когато си спомни тъмносивите очи, които го пронизваха. „Този човек е все още опасен…“
Бодигардът тикна пръст в гърдите на Доналд.
— Когато приказваш с мистер Гонт, ще разговаряш с него учтиво. Ясно ли е?
Доналд го огледа внимателно, като отбеляза мислено огромния ръст на мъжа и яката му мускулатура. Мадълайн не се виждаше никъде.
— Това е личен разговор — поясни той учтиво. — Не виждам някаква причина да се намесвате.
— Ха. Белята ли си търсиш?
— Не — отвърна Доналд. — Не желая да си имам никакви неприятности.
— Добре. Защото сега ще си обереш крушите. Незабавно.
— Още не съм си свършил работата.
— Щом аз казвам, значи е така. Или искаш да ти го докажа?
— Наистина не искам да си имам никакви неприятности. Само ме оставете да си свърша работата и незабавно ще си тръгна.
Бодигардът се ухили и арогантно разтресе мускулите си.
— Мислех, че си ме чул добре. Не искаш да ти направя масаж, нали? Ще си тръгнеш, щом аз ти казвам. Мистър Гонт е зает с по-важни неща, отколкото да стои тук и да слуша един изкуфял дъртак, който много си въобразява. А сега, сам ли ще се изпариш или искаш да те изнеса на върха на ботуша си?
— Знаеш ли кой съм аз?
— Не. Пък и хич не ме интересува. Трябва да се омиташ, докато не ти е изневерил късметът. А сега ще те науча на някои обноски по най-неприятния начин. Мисля да започна първо с пръстите ти.
Той се ухили неприятно и се пресегна да сграбчи ръката на Доналд. Но юмрукът на Доналд се стрелна изпод наметалото и цапардоса бодигарда в слабините. Лицето му се сгърчи от болка и той рухна на пода. Доналд сне тежкия стоманен бокс от ръката си и го пъхна в джоба си. В следващия миг чу зад себе си шум от боричкане и още преди да успее да издърпа и размаха меча си зърна Скай да пробожда другия бодигард право в сърцето. Кимна й в знак на благодарност и се обърна към Питър Гонт. Управителят на „Червената пика“ гледаше с бялото на очите си към рухналите бодигардове и тъжно клатеше глава. Възвърнал бе напълно самообладанието си, само дето лицето му изглеждаше възжълто, но това навярно бе от светлината.
— Напоследък нямам късмет с бодигардовете — констатира той с равен глас. — Изглежда не сте изгубили умението си с годините, съветник.
Доналд се усмихна.
— В схватките съм добър както винаги, само че съм станал по-злобен.
— Виждам. Коя е анонимната ви приятелка?
— Една, която желае да запази анонимността си. А сега, къде е Донован Шрайк?
— В едно от сепаретата, третото вляво — Гонт посочи с ръка затворените дървени сепарета в отдалечения край на кръчмата.
Доналд кимна учтиво.
— Благодаря ви. Приятно е да се види, че и двамата не сме пострадали. — Все още с меч в ръка той се дръпна встрани, без да изчака отговора на Гонт. Скай се приближи бързо до него и Доналд забеляза с възхищение, че тя също не е прибрала меча в ножницата си. Тежкото острие бе успокоителна тежест в ръката му, щом наближиха сепаретата. Тълпата се разстъпи пред тях и отново се заключи зад гърбовете им, без да спира разнообразните коментари. Оголените мечове очевидно бяха нещо твърде обичайно за „Червената пика“. Доналд спря пред сепарето, което му посочи Скай, и похлопа на затворената врата. Не последва никакъв отговор. Той блъсна вратата и се закова на място. Ниско, хилаво човече бе проснато по лице на масата. Гърлото му бе прерязано. От ръба на масата се стичаше кръв в разширяваща се вадичка на пода. Той се втурна в сепарето и повлече Скай със себе си. Затръшна вратата и се озърна за някакви видими улики, докато Скай оглеждаше трупа.