— Имам работа за теб — бавно произнесе Сайдър. — Не е свързана с голям риск, ако бъдеш предпазлив. Искам да отидеш и да се срещнеш с един човек вместо мен. Името му е Старлайт, капитан Старлайт от „Гибелен огън“. Ще го намериш в десет часа в гробището Галоу Гейт, в Търговския квартал. Той ще ти покаже стоката си. Ако качеството е добро, обади ми се веднага и аз ще организирам среща, за да уредя прехвърлянето й. Сега, внимавай за нещо, Кат. Честно казано, на Старлайт му е забранено да взема каквото и да било със себе си от „Гибелен огън“; всичко ценно трябва да се предаде на звездното пристанище като такса за пребиваването му там. Така че всичко, което Старлайт ще предложи, ще бъде отмъкнато от летателната площадка. И тъй като пристанищният директор Стийл е широко известен със съмнителната си репутация, Старлайт ще бъде внимателно надзираван. Капитанът ме увери, че ще гледа да не помъкне опашка след себе сина тази среща, но аз не желая да поемам никакви рискове, Кат. Ако Стийл подуши, че искаме да го преметнем, ще ни насече на парченца. Ако забележиш някой, чийто поглед не ти хареса, не влизай в контакт със Старлайт. Просто се измети оттам и ела бързо при мен. Разбра ли?
Кат кимна. Бизнесът си беше бизнес, стига да имаш очи и на гърба си. Той целуна Сайдър за довиждане, целуна я още веднъж, защото му харесваше, и ловко се придвижи към затворения прозорец. Активира топлинните елементи в костюма си, провери дали функционират правилно и надяна качулката на главата си. Сайдър развинти болтовете на кепенците и ги открехна, потрепервайки от ледения въздух, който нахлу в стаята. Той надяна ръкавиците, прокара ръце по тялото си, за да провери дали не е забравил нещо и скочи с лекота върху перваза на прозореца. Кимна на Сайдър, пресегна се и сграбчи двете стоманени халки, вградени в камъка над прозореца. Хвана ги яко, стегна мускулите си и с една извивка на тялото се приземи на покрива. Зад него кепенците се затръшнаха.
Лъчите на огромното оранжево слънце вече се бяха скрили, но още не бе настъпил истинският нощен студ. Кат се запромъква внимателно по затрупаните със сняг керемиди, след което приседна до един очукан от времето фронтон. Огледа се спокойно, свикнал вече със студа и поривите на ледения вятър. Мъглата беше плътна и гъста, а ледовитият въздух предвещаваше сняг. Не особено добри условия за катерене по покривите. Сви рамене и се усмихна на себе си. Колкото по-лоши бяха условията, толкова по-добре бе скрит от недискретните погледи. Той се сви замислено върху фронтона, наблюдавайки света като орнамент с фантастични фигури. Хрумна му една мисъл и усмивката му се разшири. Щом срещата му със Старлайт беше в десет часа, значи се налагаше да измине голямо разстояние за кратко време. А имаше само един сигурен начин да го направи…
Кат се плъзна по фронтона, пребяга бързо през покрива, прескочи тясното пространство, за да се прехвърли на отсрещния покрив, както винаги поглеждайки с пренебрежение бездната под себе си. Той бързаше, прехвърляйки се от покрив на покрив като призрачен фантом, носещ се грациозно от фронтон до комин и оттам до водосточна тръба, навлизайки все по-навътре в поквареното сърце на Квартала на крадците. След около половин час скокна на един по-нисък покрив с изглед към доковете и се взря в тъмните води на река Отъм.
Серпантините от мъгла се виеха над мудните й води, които криволичеха през Квартала на крадците. Реката прорязваше по-голямата част от града и преминаваше през три от кварталите му. Независимо дали бе заледена или не, тя бе най-простият начин за превозване на стоки в Пристанището на мъглите. По нея се плъзгаха шлепове по всяко време на деня и нощта. Кат наблюдаваше щастливо как те се движеха с горящи въглища и носовете им бавно си проправяха път през мрака с един-единствен фар върху кърмата, блестящ като запалено въгленче в нощта.