По чакълестата алея зачаткаха стъпки, които с приближаването си ставаха все по-отчетливи. Старлайт завинти манерката и я пъхна в джоба си. В следващия миг крадецът на Сайдър най-после се появи. Старлайт се отлепи от паметника, внимателно нагласи наметалото си и сложи ръка върху енергийния си пистолет. Снажна, висока руса жена с раздърпано сиво наметало изплува от мъглата и решително закрачи към него. Спокойствието и устремеността й, както и немигащият й поглед разтревожиха Старлайт и той отстъпи в сенките, за да й направи път. Тя се приближаваше със спокойна и самоуверена крачка, след това се закова право пред него. Извърна глава наляво и надясно, сякаш се вслушваше в нещо, което само тя можеше да дочуе, след това се взря дръзко право в сгушения в сенките Старлайт и се усмихна. Той отстъпи с неохота назад в лунната светлина, с ръка все още върху пистолета.
— Капитан Старлайт — промълви русокосата щастливо. — Търсех точно вас.
Старлайт рязко кимна.
— Ако не се лъжа, Сайдър спомена, че крадецът ще бъде мъж.
Жената безцеремонно пропусна репликата му покрай ушите си, а очите й студено се взираха в лицето му с настървена настойчивост, от което по гърба му пробягаха ледени тръпки. Те изглеждаха огромни и студени като сапфир на фона на бледото й жълто лице. Тя продължаваше все тъй да се усмихва. Когато накрая проговори, гласът й бе груб и заканителен.
— Искам си сапфира, капитане. Какво направихте с него?
Старлайт присви очи и бавно кимна.
— Значи така! Вие сте една от бегълките, които доведох тук, нали?
— Сапфирът ми, капитан Старлайт. Искам си го.
Старлайт извади пистолета си от кобура.
— Нямам какво да ви кажа, милейди. Не разбирам за какво става дума.
— Твърде жалко, капитане. — Тя внезапно се разкикоти и две ярки петна лумнаха върху изпитите й бузи.
— Погледнете ме, капитане. Само се взрете в мен.
Кат се сви върху хлъзгавата стена, щом поривистият вятър го перна и запрати три трънливи клона към него. Огледа се бързо и скокна мълчаливо във влажната трева. В гробището Галоутрий Гейт всичко беше спокойно. Сенките се спотайваха неподвижни и по чакълестата алея не крачеше никой.
Кат се огледа подозрително. Предполагаше, че ще има стражи, които да обезкуражават мародерите, дошли да осигурят така вкусната храна за телесните контейнери, ала ръждясалите железни порти зееха широко. Той се взря в студеното нощно небе и тръсна глава. Повече икономии за бюджета. Ако не беше задрямал на шлепа, отдавна щеше да бъде тук. Сега бе закъснял почти с цял час. Нямаше да се учуди, ако на Старлайт му бе писнало да чака и бе решил да пласира плячката другаде. А Сайдър нямаше да е доволна от това.
Кат потрепера не само от нощния студ и започна да се прокрадва като призрак по чакълестата алея на гробището. Лунната светлина блестеше ярко върху белия му термичен костюм. Би предпочел да се движи в мрака, плътно долепен до стената, но гробището бе осеяно с изоставени гробове без кръстове, а той бе суеверен.
Намери капитан Старлайт като изтукан, с гръб, опрян о един каменен кръст, дишащ тежко и взрян невиждащо в нищото. Коленичи до него и помаха с ръка пред вцепенените му очи, но той не реагира. Навъси чело и усети по гърба и врата да го полазват студени тръпки. Умопобъркан, също като посетителите на „Черният трън“. Кат сухо преглътна, подтискайки внезапния си импулс да се обърне и да побегне. Където и да се озовеше, сякаш попадаше в плен на някакъв омагьосващ ирационален кошмар, който го следваше неотлъчно. Бързо си възвърна самообладанието и претърси дрехите на Старлайт с бездушен професионализъм. Откри само няколко дребни сребърни монети и малък полиран рубин. Изследва скъпоценния камък с тренирано око. Добра стока, ала след като Старлайт бе с облъчен мозък, нямаше начин да получи останалото. Сайдър определено нямаше да бъде доволна.