В яда си ритна каменния кръст и в следващия миг застина, на място, внезапно доловил обезпокоително помръдване с периферното си зрение. Всичките му инстинкти нададоха тревожен сигнал и той се втурна в сянката на най-близката стена, без да обръща внимание на гробовете, които прескачаше. Този, който бе прогорил мозъка на капитана, все още се спотайваше някъде наоколо, а белият му костюм, който го прикриваше в мъглата и снега, сега, в тъмното гробище го издаваше. Кат все повече и повече стигаше до заключението, че трябваше да си остане на покривите, които му бяха като роден дом. Внимателно се озърна. Окото му долови бегло движение недалеч от мястото, където се бе притаил и след миг той се запромъква натам, за да провери кой е това.
Двама мъже лежаха треперещи на земята край прясно изкопан гроб, а краката им риеха в мократа пръст. Единият се взираше с невиждащ поглед в нощното звездно небе. Другият бе изтръгнал очите си от орбитите им. Умопобъркани, с прогорени мозъци. Кат се приближи и надникна в изкопания гроб. Косите му щръкнаха, щом съзря един труп върху неравната пръст с врат, извит под невероятен ъгъл.
„Добре — помисли си Кат, обезумял от ужас — той си е на мястото.“
Внезапно потрепера и реши, че вече са му се случили предостатъчно неща. Спотаи се в мрака, изкачи високата каменна стена и побягна към по-понятните ужаси на Квартала на крадците. Не знаеше, че падналият в прясно изкопания гроб мъж бе еспер, който умираше бавно.
Килнат до високия каменен кръст, капитан Старлайт се взираше невиждащо в разтворените порти на гробището, през които бе профучала бясно Мери Тифона. Висящите по решетките фенери се мръщеха един на друг. При все че Кат не можеше да чуе, Старлайт скимтеше.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
КРЪВ И УЖАС
Човекът от Хейдън, наречен Тейлър, пиеше горещо бренди в кръчмата „Зеленият мъж“, където го завари Блекджак. „Зеленият мъж“ се помещаваше на границата между Квартала ла крадците и Техническия квартал, тук най-долнопробното съсловие се смесваше с богатите и властните. Това бе място, където се сключваха сделки и се реализираха планове. Тайните се продаваха скъпо или се коментираха открито, скрепени с договор с дявола. Тук се организираха убийства, създаваха се или се разваляха репутации. По всяко време на денонощието някой правеше сделка за сметка на другиго.
Разбира се, нищо в това заведение не беше евтино или долнопробно. „Зеленият мъж“ се славеше с луксозната си обстановка, с първокласната си кухня и превъзходната си винарска изба. Редки скъпоценни гоблени красяха стените, а в мазето газов генератор снабдяваше помещението с ярко електричество и топлина. Въздухът ухаеше на парфюм, обноските бяха изискани и никой не повишаваше рязко глас. Съществуваха правила, които трябваше стриктно да бъдат спазвани.
Блекджак застана до вратата и се огледа. Бе рано сутрин, слънцето изливаше лъчите си ниско на хоризонта, ала край превъзходно гравираните и полирани маси вече бяха насядали петдесетина клиенти; които пиеха и разговаряха делово помежду си. „Зеленият мъж“ бе денонощно заведение и никога не се затваряше. Блекджак изви замислено очи към Тейлър, който седеше сам в една ниша с гръб към стената. Бутилката бренди пред него бе пресушена наполовина. Той вдигна поглед, щом Блекджак си запробива път между масите към него и кимна учтиво. Наемният воин издърпа един стол и се отпусна Срещу мъжа от Хейдън. Тейлър отмести стола си леко, за да не закрива гледката на Блекджак към вратата. Известно време двамата се изучаваха с поглед мълчаливо и всеки изчакваше другия да заговори пръв.
— Чухте ли новината за Стърлинг — изстреля накрая Тейлър. Дрезгавият му, бръмчащ глас отекна неприятно в ушите на Блекджак.
— Видях как се случи — отвърна Блекджак. — Тя пречупи гръбнака му с голи ръце.
— Хиляда и петстотин в злато — процеди накрая Тейлър. — Искам ги довечера.
— Защо е тази припряност?
— Стърлинг е издал името ми на Топаз. Въпрос само на време е да се добере до мен. Да предположим, че не ме съгледа първо в градската стража. Изглежда вече има обявена цена за главата ми. Дори приятелите ми ме отбягват. Уплашени са от изследователката. Познавам Стърлинг от близо девет години. Той бе един от най-превъзходните гладиатори, подвизавали се някога по арените на Голгота, а тази жена го направи да изглежда като аматьор. Винаги съм бил сигурен, че е опасна. Трябваше да ни го съобщиш, войнико… Изследователите нямат човешки образ, също като мен. Както и да е, нямам намерение да се навъртам наоколо, докато ме потърси. Не знам кой безмозъчен идиот е очистил съпруга й, но по дяволите, нямам намерение да й обяснявам, че е станало по погрешка. Купих си билет за един контрабандистки кораб, който излита утре сутринта.