Выбрать главу

Тейлър грабна близката маса и я разцепи на две; дървото простена от удара. Човекът от Хейдън докопа един от краката й, дълго почти метър компактно желязо. Желязото не можеше да се пререже със стомана, но можеше да се пререже с лазерен лъч. А Тейлър бе унищожил една желязна маса с голи ръце. „Ако се опитва да ми направи впечатление — помисли си Блекджак — успява.“

Тейлър пристъпи напред и размаха огромния крак над главата на Блекджак. Но той издигна щита си и Тейлър промени посоката на удара в последния момент. Кракът се завъртя в ръцете му и се вряза под блестящия щит, като удари Блекджак отстрани и го принуди да отстъпи. Ребрата му пропукаха от удара и той с мъка се задържа прав. Задави се болезнено и от устата му бликна кръв. Тейлър настъпи отново и Блекджак отскочи бързо встрани, като издигна щита си, за да прикрие наранената си страна. Тейлър завъртя железния крак на масата със светкавична бързина и само късметът спаси наемникът от размазване на черепа. Той усети как при удара с желязото въздухът изсвистя край лицето му и тогава, за част от секундата, докато Тейлър се готвеше за нов удар, издигна щита срещу крака. Бляскавият му ръб разсече желязото и Тейлър остана само с парче дърво в ръцете. Ловко отстъпи бързо назад и приклекна отново зад щита си. Тейлър се взря в дървеното парче в ръката си и го запокити небрежно встрани. Погледна към Блекджак и се усмихна.

Блекджак започна да обикаля бавно, отстранявайки с трясък столовете и масите от пътя си. Нуждаеше се от пространство, за да маневрира. Строшените ребра му причиняваха остра пулсираща болка, но той се стараеше да не й обръща внимание. Не можеше да си позволи вниманието му да бъде отклонено от битката. Тейлър вдигна лявата си ръка и я насочи към Блекджак. За миг човекът от Хейдън се задържа в тази поза, след което направи странно движение, при което сърцето му заби учестено. В китката на Тейлър проблясна стоманено острие. Наемният воин отскочи назад и вдигна щита си, за да предпази гърдите си, щом прогарящият енергиен лъч блъвна от разрушителя на човека от Хейдън. Той рикошира в силовия щит и изпепели близката прекатурена маса. Тейлър свали ръката си.

Блекджак преглътна сухо. Трябваше да се впусне в атака и да сложи край на тази безмислена зловеща игра, докато все още имаше шанс. Нямаше представа какви други сюрпризи криеше тялото на мъжа от Хейдън. Запристъпва внимателно напред и Тейлър мигом се изправи насреща му. Воинът замахна към незащитените му ребра и ги проряза. Лявата ръка на човека от Хейдън се стрелна изумително бързо напред и сграбчи меча. Широката, масивна длан обви здраво стоманеното острие и го задържа, въпреки острите му ръбове. Блекджак забеляза как плътта на противника му се разкъсва и продължаваше да нанася пред себе си удари с меча, но съзря да се появява имплантирана стоманена броня под кожата му. Опита се да изтръгне меча си, но напразно. Тейлър бавно заиздига другата си ръка към гърлото му. Наемният воин наклони щита си встрани, за да нанесе удар по ръката му и човекът от Хейдън захвърли меча си и отскочи назад вън от прицела му.

Известно време двамата се наблюдаваха мълчаливо и тогава Тейлър изведнъж приклекна и подскочи във въздуха с едно-единствено грациозно движение. Увеличените му мускули се стрелнаха към стъписания наемен воин и поеха новия удар с лекота. Преди Блекджак да успее да отскочи, кракът на Тейлър се изстреля в ужасяващ каратистки ритник и го улучи право в гърба. Лицето му се изкриви от страховитата болка и той рухна тежко на пода, изпускайки меча си, като едва не се поряза зле върху ръба на собствения си щит. Претърколи се неловко по гръб, надмогвайки острата болка, и измъкна от върха на ботуша си остра кама. Тейлър стоеше и го съзерцаваше иронично със смъртна вражда в присвитите си, отровни очи. Блекджак запрати ловко камата си право към сърцето му, влагайки в удара цялата си сила и мощ. Човекът от Хейдън я улови във въздуха, пречупи острието й на две и захвърли парченцата настрани. Щитът на Блекджак проблясна и угасна.

Тейлър пристъпи бавно напред, наслаждавайки се на нескритото отчаяние, изписано върху лицето на воина, и Блекджак заотстъпва назад по дебелия килим. Мъжът от Хейдън протегна самоуверено ръце. Блекджак се блъсна в срещуположната стена, знаейки, че пътят му за отстъпление назад е отрязан. Той зашари по стоманената гривна на китката си, но без нужния ефект. Блестящата сила на щита му бе мъртва.

— Трябваше да провериш енергийното му ниво — подхвърли Тейлър злъчно. — Ще трябва да мине поне час, докато кристалът му се презареди. А дотогава може много да се случи.