— Не — отсече Доналд. — Не и истински приятели. Случайни познанства, партньори в бизнеса, пиянски компании, навъртаха се много. Ала твърде малко приятели в истинския смисъл на думата.
— Струва ми се, че това важи за всички нас, щом настъпи краят ни.
— Може би.
— Ами останалите членове на семейството?
— Няма други. Само аз съм.
Те постояха известно време мълчаливо, всеки с мислите и спомените си.
Мадълайн…
— Да, Доналд.
— Обичаше ли го?
Мадълайн Скай твърдо отбягна погледа му.
— Не зная. Може би. Не го познавах от дълго време. — Тя внезапно се закова и гласът й се прекърши. — Да, разбира се, обичах го.
— Казвала ли си му го някога?
— Не, никога. И не съжалявам за това.
— Защо скъсахте отношенията си? Справяхте се чудесно като партньори.
— Да, така беше. Но имахме спор помежду си. Едно от онези смахнати неща. По онова време това имаше значение.
Доналд я хвана под ръка и я поведе настрани от гроба.
— Хайде да си вървим — промълви той спокойно. — Вече се простихме с него и сега ни очаква работа. Някой трябва да плати за смъртта на Джейми и струва ми се, че зная кой.
— Доналд, не можеш просто да се вмъкнеш в кабинета на Лиън Въртю и да се опиташ да се срещнеш с него. Има инсталирана охранителна система с висока техника каквато не можеш да си представиш, само и само за да го предпазва от такива като нас.
Доналд Роял грееше премръзналите си пръсти край горящия огън, като правеше от време на време гримаси от болките, които му причиняваше отделянето на студа от вкочанените крайници. Кантората на Скай трябваше да се затопля дълго, а той бе прекарал часове в мразовития въздух. Скай му говореше от няколко минути, но и да чуваше думите й, не го издаваше с нищо. Втренчил бе поглед в подскачащите искри, а устата му бе присвита в тънка мрачна линия. Когато накрая се пробуди от унеса си, гласът му прозвуча спокоен, дори безжизнен.
— Аз съм възрастен човек, Мадълайн. Трябваше да ме видиш на млади години: очите ти щяха да изскочат от орбитите си и сърцето ти щеше лудо да затупти. Както се мълви сега, бях герой в онези дни. Не съм толкова самоуверен; бях прекалено зает да се разправям с нещата в Пристанището на мъглите, че да имам време да се захвана и със себе си. Вършех само онова, което се налагаше.
Тогава изгубих съпругата си и двете си деца, а ето, че днес положих в гроба и едничкия си внук. Надживях всичките си приятели и мнозина от враговете си и обръщам поглед към миналото като към легенда, в която трудно се разпознавам. Джейми бе едничкото скъпо нещо, което ми бе останало. Той бе е бурен и непокорен характер, ала проявяваше особен стил за сприятеляване с хората. Хранех толкова надежди за него… А сега той е мъртъв. Някой трябва да ми плати за това. Не ме е грижа, че Въртю разполага с цяла смрадлива армия зад гърба си; няма да му позволя да ми се изплъзне заради това, което направи.
Той сви рамене и се усмихна, като се извърна към огъня, за да се вгледа в Мадълайн Скай.
— Няма защо да се захващаш с това, момиче. Аз нямам какво да губя, но ти си млада и животът е пред теб. Джейми не би искал да се затриеш, за да отмъстиш за пъклените планове на един надут изкуфял дъртак.
Скай топло му се усмихна.
— Някой трябва да прикрива гърба ти. Виж, не можем да бъдем сигурни, че точно Въртю е човекът, когото търсим. Направих някои дребни проверки и не стигнах до никакъв резултат. Ясно е, че Джейми е извършвал някаква куриерска работа за него, но никой не знае в какво се е състояла тя. Клоня към това, че Въртю може би има някакви неприятности. Той е ограничил бизнеса си с телесни органи до минимум, а снабдителите му нещо се бавят. Дори се носи слух, че се опитвал да си купи пътническо място в един от контрабандистките кораби. Във всеки случай, трудно можеш да се добереш до сигурни сведения. Хората се страхуват дори да прошепнат името му. След онова, което се случи с Шрайк в „Червената пика“, трудно можеш да ги обвиняваш.
— Споменава ли се кой го е убил?
— Нищо определено. Съществуват подозрения, че галеникът на Въртю, наемният воин, е забъркан в тази игра, но никой не се осмелява открито да говори за това.
— Добре тогава — произнесе спокойно Доналд. — След като не можем да получим отговор от другите, налага се да го изтръгнем от самия Въртю.
— Няма да е толкова лесно, Доналд.