— Изумително сте права — проехтя зад тях груб, сардоничен глас.
Доналд и Скай мълниеносно се извърнаха и съзряха огромен мъж с мечешки ръст, който беше задръстил отворената врата. Почти седем стъпки висок и повече от три широк в дебелите си кожени дрехи, с широко грубиянско лице, което почти не се виждаше под дългите сплъстени фитили антрацитна коса и огромна рунтава брада. Очите му бяха тъмни и сънливи, а усмивката му — цинично жестока. Той огледа малката мизерна канцелария и подсмръкна презрително. Зад него четирима набити здравеняци вибрираха с мускулите си и демонстрираха нещо като хватка с ръце. Доналд хвърли укоризнен поглед към Скай.
— Крайно време е да помислим най-сетне за охраната на тази сграда.
Скай кимна мрачно и впи гневен поглед в новодошлите.
— Деловите часове са приключени. А сега, кои по дяволите сте вие и какво търсите тук?
— Аз съм Старгрейв — избъбра гигантът бодро. — Сигурно сте чували за мен.
— Разбира се — отвърна Скай саркастично. — Протекции, черна борса и разни гнусни далавери в преследване на хора. Последния път, доколкото разбрах, бе обявена награда за главата ви от трийсет хиляди.
— Петдесет хиляди, жено. Бъдете точна в цифрите.
— Какво търсите тук, Старгрейв — запита Доналд с леден глас.
Гигантът се разкикоти. В смеха му нямаше и следа от хумор, само неприкрита злоба.
— Възхищавам се от хора, които пристъпват направо към бизнес. Добре, дядка, струва ми се, че ти и твоята дама си навирате носовете в работи, които ама хич не ви засягат.
— И ти си дошъл тук, за да ни предупредиш ли?
— Нещо такова, старче. И двамата бяхте непослушни, така че и двамата трябва да си получите наказанието. Тя ще си счупи краката, а ти ще получиш здрав ритник по задника. Нищо лично, нали разбирате?
Доналд се разсмя и Старгрейв се навъси пред искреното забавление в гласа му.
— Мислиш, че блъфирам ли, старче?
— Ни най-малко — отвърна Доналд с металически нотки в гласа. — Добре е да се увериш, че някои неща са си както са си били. Ще се позабавлявам малко да те науча как да избягваш грешките.
— Тоя е изперкан — изръмжа един от здравеняците. — Дайте да си свършим бързо работата и да се омитаме оттук.
— Правилно — отвърна Старгрейв спокойно. — Но мисля също да строшим един от краката на древното изкопаемо. Не обичам да ми се присмиват в лицето.
Той пристъпи напред, а четиримата главорези се вмъкнаха след него в стаята. Доналд бавно се огледа, насочвайки вниманието си към подредбата на мебелите с оглед на евентуални преимущества или недостатъци. Въпреки неравенството на силите той реши да се впусне в атака. Един от главорезите се ококори любопитно срещу Скай, все още анонимна в тъмното си наметало с качулка, нахлупена ниско над очите й. Изведнъж лицето му пребледня и той застина на място.
— Не може да бъде! Не може да бъде! Въртю каза, че вие сте…
Той изкрещя диво и рухна назад, ножът на Скай бе пронизал лявото му око. Последва грубо подрънкване на стомана и Скай се хвърли напред, извивайки меч в ръка, чието светло сребро разля блясък сред въздуха. Друг главорез се пльосна на пода, отчаяно вкопчил се в широката рана на корема си. Скай бързо се извърна, за да пресрещне третия главорез. Стоманата иззвънтя и тя го принуди да отстъпи назад пред главоломната бързина и стремителност на атаката й.
Старгрейв и последният главорез извадиха мечовете си и направиха голяма грешка, като се насочиха към Доналд, очевидно вземайки го за по-слабия противник. Доналд отстъпи предпазливо встрани с меч в ръка и се втурна зад бюрото на Скай, изтласквайки го като преграда между себе си и противниците си. Старгрейв и главорезът размениха погледи и запристъпваха към срещуположните краища на бюрото. Старгрейв се ухили. Откъдето и да отстъпеше старият човек, те със сигурност щяха да го завардят. Доналд се взря в няколко реклами, грабна топ хартия от бюрото и го запрати към лицето на главореза. Онзи вдигна ръка машинално, за да предпази очите си и Доналд го промуши с лекота в ребрата. Старгрейв стоеше и наблюдаваше, застинал на място от удивление, когато Доналд изтръгна меча си и мъртвият главорез рухна безжизнен. Доналд се усмихна. Това бе стил на борба, който не се споменаваше в нито една от легендите за него. Можеше да разруши мита за него. В същия миг Старгрейв се озова зад гърба му и нямаше време за нищо друго освен да кръстосат мечове.
Доналд запристъпва бавно зад бюрото, като размахваше меч и отбиваше ударите на Старгрейв само когато бе нужно. Знаеше, че ако се опита да парира в цялостен масиран блок, зашеметяващата исполинска сила на противника му ще го помете. Той се задържа в отбранителна позиция, а мозъкът му бясно препускаше. Дори на млади години едва ли би могъл да устои на такава гигантска сила като тази на Старгрейв, да не говорим при сегашното му състояние. Ръката му вече бе уморена, ударите му замираха и дишането му се учести. Внезапно Доналд се усмихна, очите му станаха като леденостудена и мрачна река. Ставаше интересно. Изминало бе доста време, откакто не бе срещал истинско предизвикателство.