Извади меча си и впери замислено взор в сивеещата мъгла. Мускулестите й ръце на ковач уверено се присвиха, а в тесните й дръпнати зелени очи грейна упорито, опасно пламъче. Тя не знаеше много за кучетата, докато не бе посетила първите селища. Това, на което бе станала свидетел, я шокира и направо поболя. Дяволските кучета връхлитаха върху хората не защото се чувстваха застрашени или гладни, а защото това ги забавляваше. Те определено предпочитаха беззащитните жертви, невинните жени и деца. Особено децата. Даркстрьом здраво стисна меча си. Бе си въобразявала, че ще се наслади поне на тази вечер. Отметна наметалото си, за да осигури повече свобода за действие на ръцете си, като упорито не обръщаше внимание на студа, и затъпка снега, за да си подсигури площадка за движение. Каквото и да се криеше там, в мъглата, щеше да бъде заплашено от присъствието й тук. Тя бързо откри, че единственият звук в пустошта и безмълвието бе проскърцването на снега под ботушите й. Сви вежди и бързо се стрелна напред, за да опре гръб о стената. Без съмнение, това щеше да бъде предимство в борбата й с кучетата.
Намръщи се още повече, щом дочу бавни стъпки, прокрадващи се в мъглата. Каквото и да бе изправено там, не бе куче. Можеше да е крадец или агент на Империята… Вдигна решително меча си и зае отбранителна стойка. Стъпките се плъзгаха упорито все по-близо, а сетне от мъглата изплува издължен, строен силует. Напрегна се, но после облекчено въздъхна, щом разпозна граф Стефан Бладхоук, който крачеше в мъглата към нея. Той зърна извадения меч и иронично повдигна вежди. Тя се засмя и прибра меча си.
— Зная, че малко позакъснях — извинително проговори Бладхоук.
— Съжалявам, Стефан — отвърна му Даркстрьом с извинителен тон. — Мъглата ме заблуди. — Тя се хвърли в прегръдките му и го целуна за добре дошъл, за да му покаже, че му прощава за закъснението.
— Какво те забави, скъпи? Да не е възникнал нов проблем с кучетата?
— Да — отбеляза Бладхоук с видимо съжаление. — Страхувам се, че сме изправени пред нов проблем. — Лявата му ръка ловко заби кама между ребрата на Даркстрьом и тя го загледа с мълчалив ужас, преди светът да изчезне от очите й и да залитне към него. Той бързо отстъпи крачка назад и тя рухна върху снега.
— Съжалявам, скъпа — процеди със сарказъм Бладхоук, — но не можех да ти позволя да говориш пред Съвета. Искам кучетата да бъдат изненада.
Той въздъхна тихо, почисти камата си с парче плат и я пъхна в ножницата. Жалко, че трябваше да я убие. Бе я обикнал по своему. Но заповедите на Империята бяха по-неотложни и не можеше да рискува да предизвика тревога сред господарите си. Струваше си, стига накрая да можеше да се омете от тази воняща планета.
Сега Даркстрьом бе мъртва и Съветът, или по-скоро това, което бе останало от него, щеше да се изправи пред опасността от кучетата непредизвестен. Даркстрьом и дю Волф бяха мъртви, а той… нямаше да присъства. Оставаха Роял и Стийл, един възрастен мъж и един крадец. Бладхоук се усмихна иронично. Всичко се развиваше според плана му. Той вдигна Даркстрьом и я метна на рамо. Тежеше учудващо много за една толкова дребна жена. Заклатушка се без да бърза през мъглата и силуетът му се стопи в сивеещата мъгла. Звукът от отдалечаващите се стъпки заглъхна и скоро нищо вече не подсказваше, че е бил тук, освен няколкото отпечатъка от обувки в снега и мъничка локва кръв, там, където беше паднала Айлин Даркстрьом.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ВЪЛКЪТ НА ПОРТАТА
Стийл нервно сновеше в претрупания си остъклен кабинет, като се опитваше да се отърве от сънливостта. Трябваше да се прибере у дома и да подремне, ако се откриеше такава възможност. Сега бе вече два през нощта и не се очертаваше шанс за сън. Главата му бе замаяна, очите неприятно го смъдяха, а в устата си усещаше отровен, отвратителен вкус. Взе голямо парче шоколад от бонбониерата, но то не промени нагарчащия вкус в устата му. Хвърли неуловим поглед към изследователката Топаз, която се бе прегърбила над компютърната му клавиатура. Тя бе дремнала малко, ала бе възхитително бодра и свежа, с ясен, кристален и бистър поглед. Директорът изръмжа. Не беше естествено да изглеждаш толкова безукорно в отвратителна ранна утрин като тази. Той застана зад нея и надникна зад рамото й, докато тя набираше нова серия кодове. Зърна отговорите, появили се на екрана, и потрепера.