— Кристалът! — внезапно се досети Топаз.
— Какво?
— Кристалът с памет, който донесох; той е част от главните защитни системи, нали?
Стийл тихо изруга.
— Да, така е. Твоят крадец трябва да е разполагал с необходимото време да подмени кристала, преди да го откриеш. Сред цялата тази възбуда и суматоха от пристигането на „Гибелен огън“, от Дяволските кучета, от заразата… кристалът сигурно е бил инсталиран, без да бъде проверен.
— Никога не ми е хрумвало да го проверявам.
— Нямала си причини, това е наше задължение. Пронизителен рев разтърси контролната кула, щом контрабандистките кораби се втурнаха в беззвездното нощно небе, десетина безпомощни сребърни игли, обречено изправени срещу Имперската флота.
— Върни ги обратно — заповяда Топаз.
— Не мога. Нуждаем се от време, за да съберем всички еспери. Без нашите щитове и разрушители контрабандистите кораби са единствената ни останала защита. Имената им ще се помнят като на герои.
— Ще загубим сражението — промълви Топаз убедено. — Трябваше да зная. Трябваше да зная, че нищо не може да устои на Империята.
Стийл хвърли бърз поглед към потъмнялото й съсредоточено и вледенено лице, след което се извърна към командния монитор и вдигна на крак дежурния еспер.
— Повикайте есперите. Нуждаем се от псионичния щит.
— Той вече е готов и работи, директоре, но не зная колко ще можем да го поддържаме. — Лицето на Джон Силвър бе спокойно и както винаги овладяно, само очите му бяха замислени и мрачни. — Стотици еспери са загинали от заразата.
— Това е то! — избухна Стийл и се извърна към клавиатурата на компютъра, без да обръща внимание на стреснатия еспер и набра един въпрос. Закима бурно, след като поток от информация заля екрана. — Трябваше да се досетя предварително, САМО еспери са поразени. Бяхме толкова заети с намирането на общия физически знаменател, че забравихме да проверим всички други връзки. Изследовател, ние сме измамени. След саботирането на компютъра ни псионичният щит е всичко, което можем да изправим между нас и Флотата, а заразата е умишлено разпространена, за да го извади от строя. Аз проявих такава гордост с инсталирането на разрушителното оръдие… Трябваше да се вслушам в думите на Сузане дю Волф. Дежурен еспер, поддържайте щита. Той е най-важното сега, докато не ви дам други разпореждания.
— Но, директоре…
— Направете го! — Стийл изключи връзката и впери замислен поглед в празния екран на монитора. — Това е преносител, другояче не може да бъде. Някой от бегълците от „Гибелен огън“. Мислех, че Старлайт е имал късмет да напусне Таним. Някъде по трасето Империята трябва да е натоварила на кораба преносител с убийствена за есперите зараза.
— Не — отсече Топаз рязко. — Не е така. — Стийл се взря изненадан в изследователката, докато тя крачеше намръщена напред-назад. — Вие бяхте прав за пръв път, директоре, това не е чума, това е измамник еспер. Сирена като мен. Когато пея, гласът ми и еспът ми се комбинират, за да окажат директно въздействие върху мозъка, повишавайки енергийното му ниво и дразнейки сензорите. Ако се отиде още по-нататък, ако се действа твърде интензивно…
— Получава се изгаряне на мозъка.
— Точно така — потвърди Топаз. — Ето какво се е случило на петстотинте стражи във Виримонд.
— А ако запееш срещу еспер…
— По-слабият мозък автоматично ще се саморазруши. Талантът на жертвата ще се окаже извън контрол, атакувайки едновременно и нея, и околната среда. Нищо чудно, че толкова случай на заразата са придружени с огън и насилие, с пирофори и полтъргайстери. Как сме могли да бъдем толкова слепи? Навсякъде есперите са истинската мишена. Оцелелите жертви без изгаряне на мозъка са просто невинни свидетели, което би следвало да ни заблуди, че тези, от които зависим, биват ликвидирани един по един!
Стийл и Топаз размениха обезпокоени погледи.
— Ти беше най-мощната сирена, която е притежавала Империята — продума накрая Стийл.
— Да — отбеляза Топаз. — Бях. Разруших петстотин мозъка и изградиха от мен легенда. Тази нова сирена е взела повече от пет хиляди жертви само за няколко дни. Питам се дали и за нея ще създадат легенда. Сигурно не; тя е по-ценна и ефикасна като оръжие. — Топаз бавно поклати глава. — Нищо чудно, че пристанищните еспери са се натъкнали на нещо странно на „Гибелен огън“. Директоре, трябва да открием тази измамница и да я спрем, докато не е станало прекалено късно.