Стийл навъси замислено чело.
— Няма да бъде толкова лесно да открием една жена в град като Пристанището на мъглите. А и можем ли да сме сигурни, че измамникът е жена? Ако Империята се е захванала да произвежда мъже сирени…
Топаз решително тръсна глава.
— Не, това е характеристика на пола, също както при оплождането.
— Да се надяваме, че сте на прав път, изследовател. — Стийл повика по монитора дежурния еспер.
— Да, директоре?
— Колко еспера можете да ми предоставите за незабавно претърсване на града? Задачата е от първостепенна важност.
— Ако приемем, че всички се отзоват, може би над десетина; но това са повече от резервите ни.
— Ще ги повикам. Търсим еспер измамник, извънредно мощна сирена. Няма да срещнете особено големи трудности при разпознаването й; тя е отговорна за странните неща, на които хората ти се натъкнаха на „Гибелен огън“. Незабавно ми съобщете, щом я откриете, но никой да не се доближава до нея, докато не дам лично разрешението си. Тази измамница е извънредно опасна. Разбрахте ли?
— Да, директоре.
— Надежден ли е щитът?
— За момента, да. Корабите на Империята са в орбита, но се държат все още на дистанция. Те знаят какво би се случило, ако предприемат атака.
— Остани на мястото си, еспер — заяви с пресипнал глас Стийл и Джон Силвър се ухили.
— С щита или върху него, директоре?
Екранът на монитора се избистри. Стийл се взря изненадан в последното парче шоколад, забравено разтопено в ръката му и го налапа лакомо. Задъвка замислено с кръстосани на гърдите ръце.
— Пристанищните еспери направиха проверка на всеки мъж, жена или дете, които са слезли от „Гибелен огън“. Няма начин измамницата да е минала покрай тях.
Топаз сви рамене.
— Агентите на Империята първо са я изпратили тук, а сетне са я програмирали на летателната площадка. Всичко е било внимателно планирано и перфектно осъществено, още от самото начало до края.
— Това становище доста ме озадачава. Но докъде се простира планът им, изследовател? Дали Империята унищожи живота на Таним само за да се увери, че ще приемем бегълците от „Гибелен огън“? Цял един свят?
Топаз го изгледа решително.
— Те са направили нещо далеч по-лошо, директоре. Много по-лошо.
Постояха известно време в тишина. Стийл знаеше, че го очакват неотложни неща, но все още не можеше да събере сили.
— Мислите ли, че есперите ще открият носителката на заразата, изследовател?
— Десетина еспери да претърсят целия град? Може и да имат късмет, ала се съмнявам. Ние не знаем дори името й.
— Да я наречем Мери.
— Какво?
— Мери Тифона. Това е прякорът на една бегълка в миналото, носител на зараза. — Стийл се наслади на нескритото изумление на Топаз. — Един пристанищен директор трябва да има познания в много области, изследовател.
Той сплете пръстите на ръцете си и замислено затупа с тях.
— Отсега ви назначавам за командир на стражата. След като Бладхоук отсъства, нуждая се от някого, на когото да имам пълно доверие. Вие сте може ми единствената сред стражите, която истински осъзнава срещу какво сме се изправили. Съберете всички стражи от улиците и претърсете града, сектор по сектор. Ако се натъкнете на други еспери, избегнали смъртта, искам да ги изпратите тук под пълна закрила. Не можем да си позволим лукса да се лишаваме от повече еспери. Най-малкото тук ще можем да им предложим известна сигурност. Топаз кимна.
— Звучи логично. Само още нещо: какво да правят моите хора, ако заловят измамницата?
— В никакъв случай да не рискуват — твърдо произнесе Стийл. — Дръжте я под око, но не се приближавайте прекалено много до нея. Ще изпратя хора, въоръжени с разрушители.
— Да не й дадем възможност да се предаде?
— Не. Не мога да поема такъв риск.
— С толкова много стражи по улиците ще трябва да измислим някаква легенда за маскировка.
— Правилно. Ако истината излезе наяве, ще настъпи голяма паника. Обявете награда за главата на измамницата и съобщете на всекиго, че е носител на чумна зараза. Това е достатъчно.