Топаз леко се усмихна.
— Това ще опразни улиците. Ще водя лично патрул в Квартала на крадците. Познавам отлично местността.
— Не! Вие сте еспер, Топаз, не мога да си позволя да рискувам.
— Аз съм сирена, директоре. Мога да се окажа единственият ви шанс да я спрете.
Стийл се поколеба и кимна неохотно. Извърна се и се вторачи в контролното табло. След миг Топаз се изниза от кабинета му. Той се намръщи пред празния екран. Проклетата недалновидна изследователка крачеше направо към лапите на смъртта. Не знаеше защо това го засяга толкова силно. Въздъхна уморено и се протегна лениво. Бе направил всичко в рамките на възможностите си, но го гризеше отвратителното чувство, че не е достатъчно. Империята бе планирала идеално този удар от дълго време. Те нямаше да оставят нищо на случайността. Той примига от изненада, когато екранът на монитора проблясна отново.
— Да, дежурен еспер. Какво има?
— Дяволските кучета, директоре! Нахлуват в града през пробива в стената на Квартала на еснафите. Първите съобщения са объркани и неясни, ала е очевидно, че зверовете са стотици. Стражите се предават и отстъпват безредно улица след улица. Без да преувеличавам, въпрос на време е да завладеят града.
— Разбира се — изхриптя Стийл. — Империята не може да рискува да открием Мери толкова бързо, затова ни причинява и разрушения. Логично е да се предположи.
— Директоре?
— Вземи колкото са ти необходими стражи, но искам да озаптите отвратителните зверове. От жизнено важно значение е да бъдат спрени там, където се намират в момента.
— Взели сме със себе си огромен брой стражи, директоре! Не можем да пресечем пътя на проклетите дяволски изчадия и да продължаваме да издирваме из града измамницата еспер.
— Зная. Само че… направете всичко, което е по силите ви.
— Да, директоре.
— Какви са предишните сведения?
— Лоши. Кучетата разкъсват всичко, което се движи. Стражите успяват само да ги позабавят, това е всичко. И все пак, можеше да стане и по-лошо.
— Не виждам как.
— Поне стражата е изпратена там, директоре. Ако не бяхме поставили хора да охраняват границата, кучетата можеха да ни заварят съвсем неподготвени. Не искам да си представя колко души можеха да бъдат разкъсани, ако кучетата се движеха безпрепятствено из града.
— Да, предполагам. Но съветник Даркстрьом би следвало да се погрижи за това. Няма ли сигнал от нея или от Бладхоук?
— Още не, директоре.
— А от Доналд Роял?
— Все още не се е обадил, сър.
— Тогава ме оставете да поразмисля малко. Последният съветник. В известен смисъл звучи смехотворно.
Стийл поседя известно време в размисъл, втренчил блуждаещ поглед в нищото, с отнесен и отсъстващ израз в дълбоко замислените си и тревожни очи. Джон Силвър търпеливо изчакваше.
— Дежурен еспер?
— Да, директоре.
— Връщам се у дома. Препратете съобщенията за мен и… уведомете ме незабавно, ако нещо се случи.
— Разбира се, директоре. Но не можем да направим чудеса, разбирате ли?
— Разбирам. Изглеждаш ми уморен, еспер.
Джон Силвър се усмихна.
— Ще почакам тук още малко. И без това няма да мога да заспя.
Стийл кимна.
— Ще се видим по-късно.
— Довиждане, сър.
Екранът угасна. Стийл се затътри и се огледа наоколо. Зад стъклените прозорци техниците бдяха на своя пост, напрегнати и безмълвни. Той извърна поглед настрани. Бе направил всичко, което бе в рамките на възможностите му.
— Направих всичко, на което бях способен — произнесе той тихо, сякаш очакваше отнякъде да прозвучи утвърдителен отговор, сетне се извърна и напусна кабинета си, без да се обръща назад.
Дванадесет еспери лежаха един до друг на удобни медицински кушетки и претърсваха с мисълта си града.
НАТОВАРЕНИ ШЛЕПОВЕ, НОСЕНИ НАДОЛУ ПО ВОДИТЕ НА РЕКА ОТЪМ, С ОБЛИЦОВАНИ СЪС СТОМАНА НОСОВЕ, РАЗБИВАЩИ НОВООБРАЗУВАНИТЕ ЛЕДОВЕ. КИЛНАТИ ЕДНА КЪМ ДРУГА СГРАДИ КАТО УМОРЕНИ СТАРИ ХОРА, ГОРНИТЕ ЕТАЖИ НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ ЕДИН ОТ ДРУГ. СТРАЖИ ПАТРУЛИРАТ ПО ОСВЕТЕНИТЕ УЛИЦИ, ТРЕПЕРЕЙКИ ОТ СТУД В КОЖЕНИТЕ СИ ОБЛЕКЛА. КОТКИ СЕ СТРЕЛКАТ ПО НИСКИТЕ КАМЕННИ СТЕНИ В ЗАДНИТЕ АЛЕИ, ПОЯВЯВАЙКИ СЕ И ИЗЧЕЗВАЙКИ В МЪГЛАТА КАТО ФАНТОМИ.
Есперите откриха Мери за по-малко от час и влязоха в контакт с разума й. Тя ги уби всичките.
Мери Тифона бе програмирана.