СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ГЕРОИ И ЗЛОДЕИ
Сградата бе скромна и непретенциозна, почти анонимна на вид, а надписът над вратата просто гласеше: КОВАЧ. Доналд Роял се усмихна мрачно. Той бе запознат с някои неща по-добре. През многото години, прекарани в Съвета, бе ставал свидетел на доста съобщения за контейнерите с телесни органи на доктор Въртю. Обзе го добре познатият неовладян гняв, че никога не бе открил достатъчно доказателства, за да затворят това място. Ако го бе сторил, Джейми все още щеше да бъде жив.
Доналд въздъхна и се уви плътно в наметалото си. Мъглата бе гъста и тежка, от часове се сипеше сняг, а бе все още твърде рано сутринта. Той погледна към Мадълайн Скай, изправена мълчаливо до него, неузнаваема както винаги под дебелата си кожена пелерина с нахлупена ниско над челото качулка. Изглеждаше спокойна, ала Доналд можеше да се закълне по разположението на раменете й, че дясната й ръка бе върху дръжката на меча. Не беше изненадан. Той бе свидетел на неукротимия гняв в гласа й в няколко случая, когато бяха подхващали разговор за доктор Въртю.
— Е — въздъхна Доналд. — Това е къщата.
— Да — отбеляза Мадълайн Скай. — Зная.
— Значи си била тук и преди?
— Да.
Доналд изчака за момент и подсмръкна, щом разбра, че Скай няма намерение да му съобщи нещо повече. Глождеше го неприятното чувство, че съществуват неща, които Скай не желаеше да сподели с него. Нямаше значение. Ако беше нещо важно, Скай накрая щеше да му го каже. Единственото, което имаше значение сега, беше Въртю. Доналд Роял се взря в затворената врата и усети как в него бавно се надига лют гняв. Лиън Въртю знаеше как и защо Джейми беше загинал и по един или друг начин Доналд накрая щеше да се добере до истината. Той хвърли светкавичен поглед към Мадълайн Скай.
— Готова ли си?
— Готова съм.
— Хайде тогава.
Доналд пристъпи напред и опипа дръжката на вратата. Тя не бе заключена. Той я открехна и предпазливо прекрачи в доста приятен коридор, залян от светлина. Скай крачеше чевръсто подире му и хлопна вратата. Доналд отметна качулката си, изтърси наметалото си от снега и се огледа. Късият тесен коридор бе съвсем безлюден и в края опираше до друга врата. Доналд и Скай се запътиха към нея. Той свали ръкавиците и ги напъха в джоба си. Бавно разтри ръце. Ръкавиците бяха ненужни, щом човек трябваше да си послужи с меч. Мимоходом огледа стените. Не зърна никакви предохранителни камери въпреки че бе сигурен, че отнякъде ги наблюдават. И двете стени бяха украсени с изключително изящни гоблени и картини. Внезапно се ухили, щом забеляза документ за притежание на ковачницата. Знаеше, че е фалшив, понеже притежаваше оригинала. Усмивката му се стопи. Винаги бе смятал, че притежава оригинала. Стигна до крайната врата и свирепо смръщи вежди, щом дръжката под ръката му не се завъртя. Той заудря с юмрук по обкованата с желязо врата и зачака нетърпеливо. Последва свистене на статично електричество от малкия комуникационен апарат, вграден в рамката на вратата.
„Доктор Въртю ви благодари за обаждането, но изразява съжалението си, че днес е прекалено зает. Извиняваме се за неудобствата, които сме ви причинили.“
— Поддържайте връзката и ми отговорете — изръмжа Доналд. — В противен случай ще ме принудите да повикам стражите и да ги накарам да разбият тази врата. Аз съм съветник Доналд Роял и имам неотложна работа с доктор Въртю.
Последва кратка пауза и сетне от комуникационния апарат прозвуча колеблив женски глас.
— Съжалявам, съветник, но докторът заръча изрично да не бъде обезпокояван по никакъв повод.
— Вашият шеф си има вече неприятности — процеди Доналд с леден глас. — Ако не желаете да му направите компания, отключете моментално тази проклета врата. Незабавно.
Вратата промърмори нещо на себе си и с бавно и гладко плъзгане се отвори. Доналд мрачно се усмихна и се промуши в приемната на доктора. Толкова относно първата защитна линия. Великолепна червенокоса глава се надигна нервно иззад огромно бюро от стомана и пластмаса. Доналд й кимна и се огледа. От Въртю нямаше и следа. Полираната ламперия от дърво и желязо се блещеше ярко под овалния абажур, а килимът бе достатъчно плътен, за да скрие змия с големи размери. По всяко друго време Доналд щеше да се впечатли, ала тъкмо сега не му беше до възхита. Други мисли се въртяха в главата му.
— Въртю — глухо произнесе той. — Къде се намира?
Великолепната секретарка откъсна поглед от масивната, загърната с кожа фигура на Мадълайн Скай и погледна крадешком към затворената врата вдясно, преди да му отговори.