— Ако беше някой друг, а не ти, щях да повярвам на това. Винаги съм усещал, че играеш собствена лична игра. За Бога, не бъди толкоз умна.
— Мили мой — засмя се момичето, — когато Торсън някога заподозре, че Елдред Кранг, командир на местната галактическа база, и Джон Прескот, вицекомандирът, са били и двамата превърнати в привърженици на не-А, тогава ще имаш основание да говориш за лични игри.
— Пат, ти луда ли си дори да го споменаваш? — прозвуча слисан и притихнал мъжкият тембър. — … Но аз възнамерявах да те предупредя. Вече не се доверявам абсолютно на помощника си. Той хитрува и извърта още от пристигането на Торсън. За щастие аз въобще не съм му позволил да открие моите чувства към не-А.
Жената каза нещо, което Госейн не долови. Настъпи мълчание, последвано от безпогрешен звук на целувка, и сетне нейният глас запита:
— Идва ли с теб и Прескот?
Госейн трепереше. „Глупаво е — реши гневно той. — Аз никога не съм бит женен за нея. Не мога да оставя тази фалшива вяра да ме смущава емоционално.“ Емоцията може би беше фалшива, ала се изискваха няколко сериозни терапии, за да се прекъсне влиянието й върху него.
Мелодичен звън пресече мисълта му. Чу, че Елдред и приятелката му отиват във всекидневната. Подир малко вратата се отвори и един мъж произнесе:
— Госпожице Патриша, имаме заповед да претърсим апартамента за избягал затворник… Извинете, господин Кранг, не ви видях.
— Всичко е наред — това бе човекът, който целуна Патриша Харди. — Направете вашето претърсване и после се махайте.
— Да, сър.
Госейн не чака повече. Балконът на тоалетната беше затулен от дърво. Той достигна земята благополучно и запълзя бавно на ръце и колена покрай стената. Нито веднъж през тия първи няколкостотин ярда не излезе от прикритието на храст или дънер.
Беше на сто фута от почти пустата основа на Машината, когато дузина коли се появиха бързо иззад една редица дървета — явно бяха стояли там в засада — и откриха огън по него. Джилбърт нададе див вик към гигантското съоръжение:
— Помогни ми! Помощ!
Машината обаче се извисяваше надменна и без да му обръща внимание. Ако бе истина това, което гласеше легендата, че тя е в състояние да защитава себе си и своя двор, тогава очевидно нямаше никаква причина за действие. Нито дори с мигване на електронна лампа металната грамада не показа, че осъзнава престъплението, извършвано в нейно присъствие.
Госейн пълзеше лудо по тревата, когато го удари първият куршум. Уцели го в едното рамо и го завъртя на пътя на страшния енергиен лъч. Дрехите и плътта на човека бяха обхванати от буйни пламъци. После той се претърколи и изстрелите отново се съсредоточиха отгоре му. Те започнаха да го разкъсват на парчета, докато изгаряше от силна ярост.
Непоносимото беше, че е в съзнание. Можеше да почувства неотслабващия огън и куршумите, които проникваха в неговото гърчещо се тяло. Ударите и топлината унищожаваха жизненоважните му органи, краката, сърцето и белите дробове даже след като бе престанал да мърда. Последната му слаба мисъл беше безкрайната тъга, безнадеждното осъзнаване, че сега никога няма да види Венера и нейните неразгадани тайни.
Някъде по това време настъпи смъртта.
VI
Странен тежък звук привлече вниманието на Госейн. Изглежда, идваше отгоре. Ето че се усили бързо и прерасна в непрекъснато бучене, наподобяващо шума от голям брой равномерно работещи машини.
Джилбърт Госейн отвори очи. Лежеше в полумрак до ствола на гигантско дърво. Наблизо се виждаха слабо още два дънера, но техните размери бяха толкова неправдоподобни, че той затвори клепачи и остана да лежи тихо и да се вслушва. Нямаше друго пряко възприятие. Мозъкът му бе някакво съчетание от уши и улавяното от тях. Нищо повече. Представляваше сякаш нежив обект със способност да открива звуци…
В него се прокрадна допълнително усещане. Можеше да чувства тялото си, проснато върху земята. Не се включваше никакъв визуален образ, обаче впечатлението в ума му постепенно се разшири. Поддържаше го почвата на Венера, солидно, здраво подкрепяна от нейната вкоренена планетна основа.
Мудният слой от мисли се промени. Венера. Но той не беше там. Бе на Земята. В една отдалечена част на съзнанието му се събуди картина. Едва-едва процеждащите се импулси-мостри се превърнаха в поток, после — в широка тъмна река, бързаща към голямо море.
— Аз съм мъртъв — каза си той. — Бях застрелян и изгорен до смърт.