Толкова. Госейн знаеше кой живее в тази къща. Джон Прескот, който бе приел разумно не-А философията, но още не я беше направил неделима част от своята нервна система и по такъв начин проявяваше колебание в решителния момент.
Наистина това трябваше да се знае. То оформяше собственото му отношение към мъжа и жената там горе. Започна бавно да се промъква през калта на терасираната градина. Сега се чувстваше безмилостен. Към самия него се бяха отнесли без пощада и той нямаше да щади никого. Искаше информация — за себе си, за нещата, които бе необходимо да научи относно Венера. Щеше да я получи.
Както се приближаваше към къщата, Госейн чу контраалта на женски глас. Спря за момент зад гъстия храсталак на десет фута от откритата веранда и я огледа предпазливо.
Русокос господин седеше на стълбите й и пишеше в някакъв бележник. Жената стоеше на прага.
— Е, предполагам, че ще мога да се оправя сама — казваше тя. — Преди вдругиден няма да дойдат никакви пациенти. — Поколеба се и после добави: — Не желая да ставам критична, Джон, но ти така често отсъстваш, че вече едва се чувствам семейна. Изтече по-малко от месец, откакто се върна от Земята, и пак искаш да заминеш.
Онзи сви рамене и без да вдига поглед от бележника, подхвърли:
— Неспокоен съм, Амелия. Знаеш, че имам висок енергиен индекс. Докато не отмине лошото настроение, аз трябва да бъда в движение. Иначе започвам да изпитвам глупаво усещане за безизходност.
Госейн чакаше. Разговорът навярно беше завършил. Жената се прибра вътре в къщата. Мъжът поседя още няколко минути на стъпалата, сетне се изправи и прозя. Изглеждаше очевидно необезпокоен от онова, което каза Амелия. Бе висок около пет фута и десет инча, с вид на здравеняк, обаче външната показност на сила губеше значение, щом никога не си преминавал телесната не-А тренировка. Хора, които не бяха поставяни при такива условия, трудно разбираха колко мощни биха могли да бъдат мускулите им, ако временно са отделени от центровете на умора в мозъка.
Джилбърт бе взел своето решение. Жената нарече човека Джон. И в продължение на два-три дни нямаше да има никакви пациенти. Това му беше достатъчно. Този бе Джон Прескот, галактическият агент, преструващ се на доктор.
Твърдението на госпожата, че от завръщането на съпруга й от Земята е изминал цял месец, смая Госейн. „Идва ли с теб и Прескот?“ — бе попитала Кранг Патриша Харди. Тя сигурно мислеше за Венера, защото той беше тук. Но краткостта на изтеклото време го смути. Бяха ли необходими за тялото му едва няколко седмици, та да се възстанови от своите отчайващи рани? Или агентът е пътувал неведнъж до Земята?
Не че това имаше някакво значение, установи Джилбърт. Значение в момента имаше само неговото нападение. То трябваше да бъде проведено сега, докато докторът стоеше в тази градина на венерианския си дом и не подозираше нищо.
Сега!
Калта попречи на бързото му придвижване напред. Прескот можа да се обърне, да види своя нападател, да разтвори широко очи и… да регистрира удара в лицето си. Дори успя да парира първия юмрук. Ако Госейн беше по-дребен и с по-слаби мускули, съпротивата би могла да го спре. Ала той не бе такъв. Агентът получи втория удар. Нанесе му още един по челюстта и хвана отпуснатото тяло, преди то да рухне.
Бързо понесе изпадналия в безсъзнание мъж по стълбите на верандата и се притаи до вратата. Чу се шум от тътрене на крака. Жената вероятно излизаше, за да разбере какво става. В къщата обаче нямаше никакво движение. Джон Прескот се размърда и слабо изстена. Гостът го накара да млъкне с нов юмрук и влезе през отворената врата.
Озова се в твърде просторна всекидневна без задна стена. Вместо това тя преминаваше в широка тераса. Отвъд забеляза градина и после нещо, което изглеждаше като друга долина, почти загубена в мъгла.
Вдясно от него лъщяха стъпала към горния етаж, а вляво второ стълбище се спускаше към сутерена. От двете страни имаше прагове, водещи към стаи. Госейн долови да тракат съдини и усети възбуждащата апетита миризма на готвено.
Той се изкачи нагоре. Ето че се намери в коридор с много врати. Бутна най-близката. Помещението беше просторна спалня с извити прозорци с изглед към горичка циклопски дървета. Остави Прескот на пода до леглото, бързо разкъса на ивици един чаршаф и свърза припадналия мъж. Запуши му и устата.
Сетне слезе предпазливо на пръсти и отиде във всекидневната. Продължаващото дрънкане на готварски съдове охлаби опънатите му нерви. Очевидно жената не беше чула нищо. Той прекоси пространството, изчака малко, докато реши какво да прави с нея, и после смело престъпи прага на кухнята.