Госейн изчака отговора на зададения въпрос. Беше му трудно да повярва, че те не знаят нищо за тази работа.
— Така е било винаги — отвърна Амелия Прескот. — Това изглежда много странно.
Обнадежден, пришълецът си наложи да почака допълнителен коментар. Когато такъв не бе направен, той слезе бързо на пръсти по стълбите и сетне се изкачи отново, но сега шумно. Забавянето изчерпа търпението му и понеже не беше сигурен, че от преструвките ще има някаква полза, реши да компенсира загубеното време в момента, щом влезе в стаята.
— Къде държите вашите карти на Венера? — попита.
Прескот не отговори, обаче жена му сви рамена и каза:
— Те са в един шкаф в лабораторията. — Тя подробно описа как може да го открие.
Госейн си спомни, че е гледал из него. Спусна се бързо в сутерена и изрови няколко шарени правоъгълника. След като пак се качи горе, той ги разстла върху пода и коленичи до тях. Беше виждал карти на Венера и преди, но бе съвсем различно да си на самата планета. Освен това тези бяха по-подробни.
— Бихте ли ми посочили къде се намирате тук?
— Ние сме на лист № 3, ей в оная централна планинска област — рече госпожата. — Веднъж поставих на нея малък знак, показващ нашето приблизително местоположение. Може би още личи.
Засече го на около четиристотин мили северно от град Ню Чикаго.
— О, там има плодове в изобилие — кимна тя в отговор на неговото следващо запитване. — Милиарди малини с диаметър един инч, големи жълти круши, сочни, червеникави на цвят подобия на банани. Бих могла да изброя и дузина други, ала тези виреят през цялата година. Те ще ви помогнат да издържите всяко пътуване, което предприемете.
Госейн изследва внимателно лицето й. Накрая се пресегна и докосна детектора на лъжата.
— Всичко е точно така — съобщи апаратът.
Обърна се отново към Амелия Прескот.
— Убедена сте, че ще бъда заловен ли? — полюбопитства той. За кратко време бе напрегнат. — Прав ли съм?
— Разбира се — реагира спокойно тя. — На Венера нямаме полицейска мрежа и никакви обикновени престъпления. Но появилите се случаи, изискващи детективска работа, винаги се решават с изключителна скорост. Ще ви бъде интересно да се срещнете с не-А детектив, пък и ще ви порази бързината, с която ще бъдете хванат.
Госейн, чиято главна цел беше да се свърже с венериански органи на властта, мълчеше. Разкъсваха го противоречиви чувства. Вътрешният му импулс в момента бе незабавно да се маха. Колкото по-скоро го погълнеше необятът на мощната гора, в толкова по-голяма безопасност щеше да бъде. Обаче пълното неразбиране на положението от Амелия съсредоточи по-силно вниманието му върху нейната личност.
Тя беше невинна. Изобщо не бе член на бандата. Това изглеждаше вече ясно.
Напротив, държането на нейния мъж не беше нормално. Докато мислеше по този въпрос, Госейн усети, че цветът на лицето му се променя. Досега допускаше, че не е разпознат. Джон Прескот не се числеше сред присъстващите в двореца на Машината на Земята. Ех, можеше да се предположи, че са му показвани снимки.
Туй обръщаше нещата. По-рано бе решил да не дава никакви обяснения. Но ако Прескот го познаваше, тогава мълчанието нямаше ли да накара човека да заподозре, че самият той е идентифициран?
От друга страна, би било лудост да се представи като Джилбърт Госейн, щом не трябваше да го стори. Изправи се и се поколеба още веднъж. После внезапно проумя, че не е в състояние да се махне, без да каже на жената. Поне тя да знае за всеки случай.
Чрез Амелия цяла Венера щеше да бъде предупредена за ужасната опасност, която я заплашваше. Да й се довери бе рисковано също и за нея, обаче Госейн имаше план за действие. Реши да остави съдбата на собствения й съпруг в нейни ръце.
Седна на ръба на леглото. Сега, когато вече беше преценил, се чувстваше спокоен и непоколебим. Нервите му бяха стабилни като олово, този устойчив елемент. Ето че привидно се обърна и към двамата, макар всъщност да го интересуваше само жената. След малко повече от минута Прескот се претърколи и го погледна изпитателно в лицето. Гостът се престори, че не забелязва.
Четвърт час по-късно гласът му замря. В ярката светлина от прозореца видя, че очите на Джон Прескот го фиксират.
— Предполагам, осъзнавате — каза най-пост е той, — че вашият разказ търпи един основен недостатък.
Господинът бе изоставил дългото си мълчание. Госейн прие с безразличие включването му в разговора.