— Току-виж вашият съпруг реши да ви попречи да предадете фактите, които изложих аз. От друга страна, вярата му в не-А може да е по-силна от лоялността му към неговото правителство. Вие ще трябва да действате въз основа на собствените си познания за него.
Госпожата въздъхна, но всичко, което каза, беше:
— Разбирам.
— Ами как работи болницата тук? — попита Госейн, заинтересован да изясни този въпрос.
— На доброволни начала, то се знае — отвърна тя. — Ние сме на болнична размяна. Щом някой бъде наранен или иска хоспитализация, роботната служба се свързва с най-близкото подходящо заведение. После ние приемаме или отказваме пациента. Напоследък аз ги отпращах, защото… — Амелия спря и погледна сериозно пришълеца. — Благодаря. Много ви благодаря. — Поколеба се за момент. — Склонна съм да му се доверя, обаче първо ще ви оставя да вземете хубав аванс.
— Успех! — пожела й Госейн.
Той я наблюдаваше, когато тя тръгна по обратния път. „Жената възпитателка — каза си, — лечителка, учителка, дух на разбирателството, любовница. Жена! Не само някаква имитация на човек.“ Във всичко, което бе видял да върши и бе чул да говори, Амелия Прескот беше дама в най-пълния не-А смисъл. Дори ужасният натиск сега и съответният недостиг на енергия не можеха да скрият добросърдечното човешко създание отвътре.
Мъжът излезе от своята унесеност и обръщайки се кръгом, пое към гората. Тревата бе мека под нозете му. Освен това тук имаше чудна пътека, като че ли направена от други, по-безгрижни хора, които бяха минали насам леко и оставили следи от щастливи разходки в здрача на топлите и благоуханни вечери.
Ароматът продължаваше да виси във въздуха, приятен и възхитителен. Миризмата на растяща зеленина беше сякаш силен парфюм, примесен главно със свежото усещане от следобедния дъжд. Госейн изпитваше ободряващото чувство за приключение, започнало в рай. Известно време се чуваше съскащото шумолене на реката, която вече бе близо. То изчезна, щом хлътна в сенките на гигантските дървета.
Приличаше на влизане през слънчев ден в тъмна пещера. Напомни му коридор, който непрекъснато се извива и променя, като ту се разширява в огромни преддверия, ту се стеснява до безпътна плетеница от високи разперени храсти, но винаги с покрив отгоре, затулващ небето. Той установи, че ще бъде трудно да поддържа своя усет за посока сред стволовете. Ех, нали имаше компас, за да следва главното направление. Не можеше да се надява на повече от това.
Все още вървеше през очевидно безкрайната гора. Изведнъж забеляза, че сенките околовръст почнаха да потъмняват. Накрая не остана никакво съмнение, че пада нощта. Тъкмо се питаше дали няма да се наложи да спи под дърветата и излезе иззад някакъв огромен дънер. Пред него се простря обширна открита ливада.
Ето че намери добро кътче и се приготви да се разположи там, когато един самолет прелетя мълчаливо над ръба на съседния хълм и се спусна на петдесет фута от човека. От носовата част грейна прожектор. Светлината му обиколи наоколо с леко плъзгащо кръжене и улови Госейн в ярко петно. Чу се глас:
— Джилбърт Госейн, аз не съм враг, но не мога да дам обяснения, докато не влезете в самолета. За да съм сигурен, че ще дойдете без спорове или закъснение, ще ви обърна внимание, че към вас са насочени половин дузина оръжия. Отсъства всякаква възможност за бягство.
Той видя дулата, които се подаваха навън от корпуса и следваха неговите движения. Вече нямаше значение дали вярва или не вярва на гласа, че не е враг. Без да каже дума, обходи апарата откъм едната страна и се качи вътре през зейналия там вход. Едва има време да се хлъзне върху най-близката седалка, когато вратата се затвори с трясък. Всички светлини примигаха и угаснаха. Машината набра инерция, започна да се издига във въздуха и се понесе под остър ъгъл към нощното небе.
IX
Госейн наблюдаваше как тъмният терен под него губи формата си. Гигантските дървета и планинската местност се сляха бързо с мрака. Еднообразна чернота обгърна летящата с голяма скорост машина. Щом изминаха някъде между три и пет минути, самолетът бавно зае хоризонтално положение. Лампите светнаха и гласът на робоплана каза:
— През следващия четвърт час можете да задавате всякакви въпроси, каквито пожелаете. Подир това ще трябва да ви дам наставления за след приземяването ви.
Отне му едва минутка, за да се настрои на новото предложение. Хм, всякакви въпроси. Човекът се окопити. Най-напред му беше съвсем лесно: