Машината се наклони надолу.
— По-добре побързайте — изсвистя робопланът — и формулирайте други въпроси.
Съзнанието на Госейн рязко се задейства, после се отдръпна пред големината на угрозата. Той твърдо се притисна отново към седалката. Сега не беше моментът за празно любопитство. Бе дошло времето да изясни конкретни неща.
— Аз няма да напусна този самолет и да постъпя толкова самоубийствено — обяви мъжът. — Никъде в цялата работа не виждам и следа от предпазни мерки за моята безопасност. Това е вярно, нали?
— Да, такива мерки не са взети — призна робопланът. — От приземяването нататък вашата съдба е в собствените ви ръце. — После ловко добави: — Не подценявайте възможностите на един човек, който е бил убит, но все още е жив.
— По дяволите! — изруга грубо Госейн. — Отказвам да го направя и решението ми е окончателно.
— Нямате никакъв избор — предупреди спокойно апаратът. — Ако не напуснете машината доброволно, ще изхвърля специален неприятен газ и ще ви принудя да изскочите вън. Нека напомня, че инструкциите, които ви дадох, са замислени така, че да спасят живота ви. Можете да ги пренебрегнете на свой риск. Запомнете: мнението на Игралната Машина е, че вие или ще се предадете на бандата, или ще бъдете пленен от нея. Моля, поразсъждавайте върху това, господин Госейн, а пък ако имате някакви допълнителни въпроси…
— С каква цел трябва да се оставя да попадна в техни ръце? — попита унило Джилбърт.
— Важно е — беше отговорът — те да изследват отблизо човека, за когото знаят, че е мъртъв.
Последва тъп удар и сетне движение с подскоци, приключили със спирането на самолета.
— Навън — каза гласът. — Излезте навън! Не мога да се задържа тук дори минута. Хайде. Бързо!
Тонът подтикна Госейн. Изобщо нямаше намерение да бъде обгазен. При изхода направи пауза и се полуобърна.
— По-чевръсто — рече робопланът. — От жизненоважно значение е никой да не заподозре как сте били пренесен насам. Всяка секунда е скъпоценна. Насочете се в права посока от вратата.
Неохотно, но послушно мъжът слезе на земята. Миг по-късно беше вече сам в необятната тъмнина на тази чужда планета.
X
Нощта бе спокойна, ала тъмна.
Госейн последва указанията на робоплана и едва беше изминал стотина ярда, когато вляво от себе си откри блещукане. Това бе някакво неясно отражение, което ставаше все по-ярко с приближаването му към него. Превърнало се в зарево, то обливаше земята и осветяваше съседните дънери. Скоро видя източника на лъчението. Идваше от вътрешността на едно дърво в края на гората.
Той спря за малко в сянката на висок храст и погледна нагоре към прозорците. Още докато беше в самолета, независимо от изблика си на възмущение, реши да послуша съвета на Игралната Машина. Сега очакваше да зърне очертанията на фигури върху фона на големите стъкла. Но светлината не се промени. Вътре липсваше дори отразено движение. Недоволен и все пак твърдо убеден, Госейн пристъпи напред. Вдясно вече бе забелязал широко стълбище, изрязано в масивния ствол. Изкачи се по стъпалата до тераса, която водеше към пищно украсена врата, и почука.
След изтичането на цяла минута се досети, че в дома няма никой въпреки ярките лампи. Потропа още веднъж и после натисна бравата. Тя се отвори безшумно, за да разкрие слабо осветен коридор. Коридорът бе изсечен в грамадното дърво, отлично полиран и оставен в естествения си вид. Лъщеше с матов блясък. Имаше сложен десен, наподобяващ сърцевината на махагон, обаче цветът го подсети за тъмнокестеняв лак.
Госейн му хвърли бърз поглед и доби представа за него. Постоя така кратко време, колебаейки се. Щеше да е глупаво, ако човек, възнамеряващ да се предаде, бъде застрелян като необуздан нарушител. Той почука трети път — сега от вътрешната страна на вратата. Никакъв отговор. Забеляза, че през един вход в края на коридора струи светлина.
Гостът тръгна и се озова насред обширна приятна всекидневна, също изрязана в солидния дънер.
И тя беше добре полирана, но очевидно бяха използвали различен процес на обработка, защото дървесината тук бе по-светла. Богата история. Великолепието бе подчертано от мебелите и от килим, дълъг поне деветдесет и широк шейсет фута. Ето откъде идваше илюминацията, която видя отвън. Масивни проблясващи прозорци се извиваха на известен интервал върху цяла стена от стаята. От нея пък водеха шест врати и Госейн ги обходи всичките подред. Първо попадна в кухня, оттам се отиваше до килери, хладилни помещения и ъгъл за закуска. Другите пет бяха към спални, всяка със собствена баня и с вход за тъмно пространство, което, изглежда, бе огромна градина във вътрешността на дървото.