Щом излезе от петата спалня, стана ясно, че Елдред Кранг не си е у дома. Естествено той щеше да се върне, когато му дойде времето, ала отсъствието му в момента породи психологически проблем. Намеренията на Джилбърт Госейн бяха отложени. Гостът оставаше свободен. Докато Кранг се прибереше, бе възможна промяна на решението. Това положение създаваше неуредици. То опъваше неговите нерви и пак събуждаше съмнения относно целесъобразността да чака тук, за да го залови някакъв враг. Да, но хората на Венера трябваше да бъдат предупредени за угрозата.
Госейн отиде до двете врати, разположени в задната част на апартамента. Опита да ги отвори. Не бяха заключени, също като всички останали, които беше проверил. Едната зейна към кухнята, другата — към мрака. Светлината отзад се изливаше над рамената му и щом очите му привикнаха, видя, че гледа в пещероподобен коридор. След сто и петдесет фута лъчите се стопиха в сянка, обаче пришълецът имаше впечатлението, че тая пещера продължава и в недрата на дървесния ствол.
Той затвори и се насочи към най-близката спалня. Там се съблече и се изкъпа в прилежащата й баня. После, освежен и сънлив, пропълзя между гладките чаршафи. Тишината около него бе така пълна, както нищо друго, което някога бе преживявал. Мислите му се обърнаха навътре към тайната на Джилбърт Госейн, който неотдавна беше убит, а сега — отново жив. Дори боговете от миналото не биха направили това по-майсторски. В старите романтични дни току-виж се оказал принц, ценен държавен агент или син на заможен търговец. Но в не-А вселената изобщо липсваха специални личности. Вярно, срещаха се голям брой богаташи и вероятно куките на президента Харди можеха да бъдат наречени един вид правителствени агенти. Е, днес стойностите бяха променени. Хората обикновено се раждаха равни и изискваха не-А обучение за интегриране на своя разум. Нямаше никакви крале, никакви ерцхерцози, никакви супермени, които да пътуват инкогнито. Кой беше той, за да е толкова важна персона?
Заспа с тази мисъл в съзнанието си.
Събуди се внезапно. Дневната светлина проникваше през отворената врата от коридора. Седна в леглото с въпроса дали Кранг се е върнал, без да забележи, че има посетител. Джилбърт слезе от постелята и се изми шумно, свиркайки си известно време високо и немелодично. Чувстваше се малко глупаво. Ала по-добре беше да оповести присъствието си, отколкото да уплаши някого, който може да стреля без предупреждение.
С яростно подсвиркване влезе в кухнята. Там прегледа грубо чекмеджета и шкафове. Трака с разни сервизи. Изследва богато заредения хладилник, изтегляйки напосоки кутиите. Свали с трясък чаша и чинийка от висока полица. Изпържи парче бекон в съскаща мазнина и пое на пориви препечена филия, чай и пресен венериански плод.
След като свърши закуската, продължи да бъде сам. Реши набързо да проучи апартамента. Всекидневната беше светла от ярките утринни лъчи, които нахлуваха през огромните стъкла. В никоя от спалните (освен неговата) не бе нощувал човек. Госейн отвори вратата, водеща в грамадното дърво и по коридора. Тунелът беше тъмен, както преди. За момент се поколеба, питайки се дали е необходимо да го изследва. Накрая се отказа и се върна обратно. През широките прозорци видя, че къщата има изглед към зелена поляна. Част от нея образуваше добре подредена градина, обхванала няколко акра. Тя бе терасирана нагоре към ствола до някаква връзка с него, която не можеше да се забележи от това място. След известно проучване той откри, че градината започва на около седемдесет фута от вътрешността на дънера. Парченцето включваше твърде малко от тази маса буйна дървесина, но правеше възможно едно приказно пространство. Тук вирееха храсти, каквито бе срещал в диво състояние, обсипани с цветове. Свежо пъстрееха и цветя, големи като земни тополи — те бяха така колоритни, сякаш излъчваха собствена светлина. Явно втората планета от Слънчевата система трябва да бе експериментален рай за ботаниците.