Красотата на растенията не успя да го задържи дълго. Терзаеше го тревога. Какво да върши, докато чака Кранг? Прегледа книгите върху лавиците във всекидневната. Някои заглавия го заинтересуваха: „Аристотелова и не-Аристотелова история на Венера“, „Егоистът на не-Аристотелова Венера“, „Машината и нейните строители“ и „Детективи в един свят без престъпници“.
Ето че четенето се оказа доста сладко занимание. Госейн включи касетофона и постепенно се успокои. Задълбочи се в текста без прекъсване. Изяде обяда си с книга до чинията. До вечерта се отпусна още повече. Предчувствайки вкусно похапване, извади парче говеждо месо от камерата за дълбоко замразяване и си отряза хубава пържола. После взе дебел том по местна история. Там се разказваше за първите хора, стъпили на планетата към края на двайсетия век. Описваше се как врящият ад на атмосферата е бил укротен в началото на следващото столетие, как ледени метеори от Юпитер били привлечени в близка орбита и как в резултат на това е валял дъжд в продължение на хиляди дни и нощи.
Метеорите варирали от десет до сто кубически мили и подир стопяването на огромния им обем Венера получила океани и атмосферен кислород. През 2081 г. от н.е. Институтът по обща семантика, току-що навлизащ в своята управленска фаза, осъзнал не-А възможностите на щедрата планета. По същото време лудо избуяли пренесените дървета и други растения. Методът на Машината за отсяване на колонисти се появил около век по-късно и най-грандиозният план за подборна емиграция в историята на човека започнал да набира инерция.
Според книгата днес населението тук наброява 119 000 038 мъже и 120 143 280 жени. Когато накрая я остави, Госейн се запита дали с тази разлика в цифрите би могло да се обясни омъжването на истинска не-А дама за Прескот.
Той взе „Егоистът на не-Аристотелова Венера“ в кревата си. Бележка под илюстрацията срещу титулната страница съобщаваше, че авторът Лорен Кейр, доктор на психологическите науки, щял да практикува долу в града на Машината от 2559 до 2564 година. Прегледа заглавията на отделните части и най-сетне избра една, онасловена „Физически увреждания и техните влияния върху егото“. Вниманието му бе привлечено от следния абзац:
Най-трудни за изолиране от всички абнормални развития на егото са мъжът или жената, претърпели злополука, която е причинила наранявания с особени последици…
Госейн спря дотам. Не знаеше какво търси, но поне съзря някаква конкретна логика относно „X“. Ужасно осакатеният господин „X“ бе изкривена личност, оформила се незабелязано от психиатрите, чието задължение е да следят за опасни индивиди.
На другата сутрин се събуди в съвсем тиха къща. Стана от леглото удивен, че още не е открит. Реши да даде последно денонощие аванс на Кранг и после да предприеме определени действия. Имаше няколко неща, които можеше да свърши. Например да се обади по видеофона на най-близката централа. Също така — да изследва и тунела в дървото.
Вторият ден премина без произшествия.
Дойде утрото на третия ден. Гостът изяде набързо закуската си и се отправи към видеофона. Набра „Далечно разстояние“ и зачака, мислейки колко глупав е бил да не стори това по-рано. Разсъжденията му се прекъснаха, когато на екрана се появи едно роботско око.
— Коя звезда викате? — запита сухо роботът.
Госейн се взря безучастно в него и накрая измънка:
— Промених си решението. — Той изключи линията и седна пак на стола. „Трябваше да се досетя — каза си неуверено той, — че галактическата база на Венера има своя централа и че тя осъществява директна връзка с всяка планета независимо от координатите й. Коя звезда? Хм, за тия хора далечното разстояние наистина означава далечно!“
Джилбърт огледа отново апарата и постави пръст в пролуката с надписа „Местна“. Роботското око го прониза още веднъж. Металният глас реагира равнодушно на искането му:
— Съжалявам, но не мога да свързвам за външни разговори от този номер друг, освен самия господин Кранг.
Цък!
Гостът се изправи на крака. Тишината в апартамента течеше около него като море без вълни. Бе толкова тихо, че дори шумът от дишането му бе силен и можеше да чуе неравномерното биене на сърцето си. Репликата на робота-оператор прозвуча пак в мозъка му: „Коя звезда?“ И му напомни, че си губи времето. Имаше да върши много работа. Първо — тунела.
Няколко минути по-късно той стоеше, взирайки се в слабо осветения коридор към недрата на това дърво, което беше с дебелина една осма от милята и високо половин миля. Бе твърде тъмно, ала в килера на кухнята забеляза фенерче, захранвано с атомна енергия. Госейн го взе. Остави отворена зад себе си вратата и тръгна по прохода с нисък таван към вътрешността на ствола.