Момъкът опули сиви очи. Те се втренчиха в Джилбърт, после се извърнаха към собственика на дома.
— Може ли да го ударя отново, господин Кранг? — попита той.
— Не. Защо те е еня какво си мисли?
Биячът изглеждаше недоволен, а Госейн не добави нито думичка повече, за да не утежни положението. Бе дошъл моментът да разправи своята история.
Изненадващо, те го слушаха внимателно. Щом свърши, Кранг взе цигара от нечия табакера и я запали. Долови погледа на Госейн върху себе си, обаче не каза нищо. Лицето му изразяваше леко объркване и след минута той продължи да смуква безмълвно от цигарата. Гостът има време да го прецени.
Елдред Кранг бе мършав, но не висок. Тъмната отсянка във външния му вид предполагаше средноизточен или средиземноморски произход. Вероятно бе роден на планета с по-горещо слънце от земното. Движенията му бяха неспокойни и заедно с неговите жълто-зелени очи придаваха някакъв устрем на тази фигура.
И тъй, ето го мъжа, когото Патриша Харди обичаше. Джилбърт се зачуди дали не трябва да изпитва емоционална антипатия. Не чувстваше такава. Вместо това си спомни казаното от робоплана, че от Кранг не може да се очаква помощ. Шефът беше заобиколен от банда привърженици и от свои собствени хора. Под общото командване на Торсън бе принуден да се самонаблюдава много внимателно.
Мълчанието му внезапно свърши. Засмя се.
— Просто за минутка ми хрумна да те освободя заради този разказ — кимна той. — Но истината е, че не трябва да играем никакви игри. Решихме да направим съвещание за тебе в твое присъствие. До час потегляме към Земята.
— О, Земята! — възкликна Госейн.
Устните му се огънаха в кисела усмивка. От пристигането си на Венера бе успял да уведоми една личност относно заплахата за Слънчевата система. И в най-добрия случай тая личност, Амелия Прескот, беше предала неговия разказ на Детективската регистратура, без да подозира, че същата организация е вече придатък към бандата. Човешки кошер от двеста милиона. Кранг заговори отново:
— Окей, Блейни. Доведи семейство Прескот.
Гостът се сепна, обаче веднага се овладя. Той проследи с любопитство въвеждането на Джон и Амелия с белезници и завързани челюсти. Мъжът се взря вяло през помещението в нахалника, който го бе пленил преди, ала съпругата му изглеждаше шокирана при вида на Госейн. За момент тя се помъчи да освободи лицето си. Очите й се изкривиха от усилията. После притихна унило и тръсна безпомощно глава.
Той я погледна съчувствено. Налице беше резултатът от нейното решение да повярва, че Джон е повече не-А, отколкото член на банда. Да, Прескот я провали. Ако тя влизаше в групата, те не биха й запушили устата. Щеше да бъде в състояние да се преструва на затворник, без да й пречат да говори.
Каква ли досада изпитваше съпругът, че неговата уста също е затисната с парцал. И независимо от целта на подобен фарс, за Госейн бе по-добре да участва в комбинацията. Нали знаеше кой е Джон Прескот, а те не се досещаха, че той знае. Това бе сред малкото му предимства в тази игра, в която картите иначе бяха определено подредени срещу него.
XII
Космическият кораб се движеше бързо през необятната тъмнина с една жена и с четиристотин и двама мъже на борда. На втория ден от старта Кранг обрисува положението на Госейн.
— Наредено ми е да не рискувам с тебе — каза му.
Другият не отвърна нищо. Елдред Кранг го озадачаваше. Човекът очевидно възнамеряваше да се закрепи на своя пост в бандата, независимо че вярва във философията на не-А. Това налагаше неприятни компромиси и дори безмилостно отношение там, където бе заложен на карта животът на отделни личности. Но ако той смяташе да използва тази сила за не-А в дългосрочна перспектива, тогава всички временни отстъпки спрямо групата щяха да бъдат компенсирани.
Кранг продължи пътя си по мястото за разходки. Госейн остана замислен да се взира през един от огромните предни илюминатори в междупланетния мрак. Отпред пламтеше някаква божествено ярка звезда. Утре тя щеше да приеме очертанията на Земята. Накрая, след три дни и две нощи из космоса, той ще влезе в официалната резиденция на президента Харди.
Кацането беше истинско разочарование за Джилбърт. Изпарения обграждаха континентите. По целия път през земната атмосфера облаци затулваха сушата долу, а слой гъста мъгла лежеше върху града на Машината и покриваше всичко пропуснато от тях. С мъка зърна атомната светлина от инак заслепяващия фар на Игралната Машина. Изведнъж корабът потъна в пещероподобната вътрешност на гигантска сграда.