Госейн бе отведен набързо в сгъстяващия се здрач. Уличните лампи грейнаха и заприличаха на неясни бледи петна. Дворът на президентския дворец беше пуст, ала оживя от звуците на хора, които се изсипаха от придружаващите коли и го заобиколиха. Тълпата го въведе в голям, силно осветен проход и после нагоре по ред стълби в луксозен коридор. Елдред Кранг вървеше начело до един портал в далечния край.
— Ето че пристигнахме — обяви той. — Това ще бъде твоят апартамент, докато си гост на президента. Моля, останалите да почакат отвън.
Джилбърт надникна във всекидневна, която бе поне двайсет фута дълга и четирийсет широка. Към нея водеха още три врати. Лидерът му ги показа.
— Спалня, баня и заден вход. — Тук се поколеба. — Няма да бъдеш нито заключен вътре, нито охраняван отпред, но на твое място не бих се опитал да избягам. Уверявам те, че не би могъл да излезеш от двореца. — Усмихна се с мила и съвсем дружелюбна гримаса. — В спалнята ще намериш подходящи дрехи. Смяташ ли, че ще се приготвиш за около час? Искам да ти покажа нещо преди вечеря.
— Ще бъда готов — отвърна Госейн.
Той се събличаше, обмисляйки шансовете си за бягство. Не прие твърдението, че е невъзможно да се измъкне, ако наоколо наистина отсъства охрана. Запита се дали те не се мъчеха да го изкушат.
В гардероба висяха няколко костюма и току-що бе избрал един, изработен от тъмна лъскава материя, когато долови шум. Навлече своя халат и излезе във всекидневната. Патриша Харди тъкмо затваряше вратата, която Кранг бе нарекъл заден вход. Тя се обърна с гъвкаво движение и се приближи към него.
— Проклет глупак! — изруга го младата жена без предисловие. — Защо напусна така бързо, щом онези пазачи влязоха в моя апартамент? Не ме ли чу да им казвам, че не позволявам стаите ми да бъдат претърсвани по заповед на Торсън? — Тя направи умиротворяващ жест. — Няма значение. Това е минало. Ти изчезна, бе застрелян и ето те днес отново тук. Ти беше убитият, нали? И не е било просто някаква случайна прилика?
Джилбърт се опита да отговори нещо, ала Патриша го сряза.
— Мога да остана най-много минутка. Повярвай ми, аз съм заподозреният № 1 в твоето бягство през миналия месец и хванат ли ме при теб… — Момичето конвулсивно потрепери. — Госейн, кой си ти? Досега сигурно си разбрал.
Той я изучаваше, заразен от нейната възбуда. Бе внесла със себе си известна живост, която липсваше в стаята. Интригуваща беше самата й трескавост.
— Кажи ми — настоя властно посетителката. — Бързо!
Беше достатъчно лесно да й разправи своята одисея. Бе се събудил на Венера без спомен как е попаднал там. Нямаше какво да крие от последвалите събития, освен че Прескот е от бандата. Но Патриша Харди го знаеше, понеже до ушите му стигна изречената на висок глас от нея идентификация. Все пак този факт не би могъл да се подметне ей така. Ако техният разговор се подслушваше от диктофони, това бе секрет, който трябваше да споделят мълчаливо.
Е, всичко друго й разказа кратко и ясно. Още преди да завърши, тя се хвърли на близкия стол и прехапа устни, явно ядосана.
— На практика второто ти тяло не знае нищо повече от първото — отсече накрая дамата. — Ти действително си само една пионка.
Госейн стоеше с вперени очи. Не успя да реши дали да бъде отегчен или развеселен. Не беше готов да обсъжда с нея проблема за двете си тела, макар да имаше някои виждания по тоя въпрос. От споменаването, че е пионка, го заболя, защото бе вярно.
— Слушай, къде е твоето място в цялата тази работа? — попита грубо той.
Погледът на Патриша се смекчи.
— Съжалявам — каза тя. — Не желаех да те засегна. Истината е, че самата липса на знание у теб стресна всички групировки. Джим Торсън, личният представител на Енро, отложи нашествието на Венера. Ето на̀! Помислих, че това ще те заинтересува. Но чакай! Не ме прекъсвай. Давам информация, която възнамерявах да ти съобщя преди месец. Ти ще искаш да научиш за „X“. Същото искаме и ние, останалите. Човекът е с желязна воля, обаче никой не се досеща за неговата цел. Изглежда, се трогва главно от своето собствено възвеличаване и се надява, че можеш да му послужиш за нещо. Хората от Галактическия съюз са озадачени. Те още не са решили дали космическият играч на шах, който те движи в тая игра, е техен помощник или не. Всеки опипва в тъмното, чудейки се как да постъпи по-нататък. — Млъкна. Очите й светеха. Бе развълнувана. — Друже мой — продължи тя, — трябва да има някаква възможност за теб в цялото наше объркване. Използвай я. Използвай я, ако ти се предостави, и не прикрепвай към нея невъзможни условия. Остани жив.