Патриша докосна ръката му с приятелски жест и почти изтича към вратата. Отвори я и се спря за малко на прага.
— Желая ти успех! — извика му и затръшна след себе си.
Мъжът си взе душ, размишлявайки: „Откъде Пат знае какво вършат другите хора или в какво вярват? Коя е всъщност тя?“ Когато излезе от банята, видя, че е дошъл нов посетител. Президентът Майкъл Харди чакаше на един от столовете.
Благородното му лице грейна, щом забеляза Госейн. Седнал там, той изглеждаше силен, спокоен и решителен, идеалният вариант на велик човек. Бе фиксирал твърдия си поглед върху физиономията на Джилбърт.
— Приготвих този апартамент за теб — каза вождът, — защото исках да поговорим без страх, че ще бъдем подслушвани. Обаче няма никакво време за губене.
— Така ли? — изсумтя Госейн.
Реагира с умишлена враждебност. Господинът тук бе позволил на някаква банда да го направи президент по начин, който рушеше игрите на Машината. Престъплението беше колосално, непростимо и лично.
Изящните черти на по-възрастния мъж се разчупиха в слаба усмивка.
— Хайде — премига Харди. — Нека не бъдем деца. Ти търсиш информация. Аз също. Ти ще зададеш три въпроса, после аз ще задам три. — Кратка пауза. Сетне рязко: — Ти трябва да питаш, човече.
Враждебността на Госейн рухна. Имаше повече въпроси, отколкото би успял да изстреля за цяла вечер. Наистина нямаше никакво време за губене.
— Кой си ти? — запита остро той.
— Съжалявам — отвърна Майкъл Харди, поклащайки бавно глава, — но аз или съм този, който изглеждам, или не съм. Ако ти призная, че съм последният, това би ме поставило под твоя власт. Един детектор на лъжата като нищо ще изсмуче информацията от теб. — После добави: — Не отнемай ценно време с теми, които биха могли да ме унищожат. Е, побързай.
— Знаеш ли друго за мен освен казаното досега?
— Да — кимна президентът и трябва да бе забелязал изражението, появило се върху лицето на Госейн, понеже веднага уточни: — Честна дума, не много. Няколко дни преди да излезеш на сцената, получих някакво писмо в моята лична кореспонденция. То бе доставено тук, в града на Машината, и показваше, че авторът му е запознат с всичките подробности около нещата, които смятахме за най-добре пазената тайна в Слънчевата система. Например той знаеше за замисленото нападение срещу Венера. След като предаваше цялата история накратко, продължаваше с изявлението, че ти ще останеш в хотел „Тропикъл Парк“ и че ще предотвратиш атаката на втората планета. В писмото имаше и определена информация, която не бях длъжен да споделям с други, тъй че го изгорих и те накарах да дойдеш по известната ти сложна процедура. И ето те пред мен. Очаквам въпрос номер три.
— Две — поправи го Госейн.
— Три. Ако ти задам такъв въпрос, че ти откажеш да ми отговориш, той ще се брои в моя вреда. Това е честно, нали?
Протестът му прозвуча машинално. Съзнанието му бе заето с чутото от Харди. Не се съмняваше в разказа. Действителността можеше да е нещо подобно. Ала какво се криеше зад думите му, беше, разбира се, съвсем отделна работа.
Впечатлен, Джилбърт огледа изпитателно по-възрастния мъж. Президентът бе само един от разнородната група твърде способни затворници, всеки от които със свои собствени цели. Обаче негово лично постижение е било убеждаването на хора, също големи егоисти, да му дадат най-високия формален пост. Характерът на този човек, върху който той едва ли се бе замислял преди, изведнъж се очерта по-богат.
— Госейн, твоя следващ въпрос!
Госейн беше забравил, че бързината е важна. Пък и вече се увери, че няма да научи много. Тия люде не знаеха достатъчно.
— Какво ще ми се случи по-нататък? — попита.
— Ще ти бъде направено предложение, но още не са ми известни подробности. Торсън и „X“ разсъждават върху него. Каквото и да е то, аз мисля, че засега ще е добре да го приемеш. Помни, че си в силна позиция. Теоретически погледнато, щом можеш да живееш в две тела, защо да не получиш и трето? — Той се намръщи. — Все пак това е една хипотеза.
Джилбърт бе престанал да вярва, че някога е имал две тела. Отвори уста да го каже и после отново я затвори. Присви очи. Тези хора сигурно преследваха някаква цел, като се опитваха да пробутат подобна идея. Цялата работа изглеждаше мътна и безсмислена, ала не трябваше да забравя, че на практика въобще не е излизал от контрола на бандата. Дори робопланът, който обясни, че е агент на Игралната Машина, може да е бил грижливо подготвен, за да създаде нужното впечатление. По-умно бе да изчака развоя на събитията.