Президентът се надигна. Изглеждаше отегчен, но спокоен.
— Ех, значи край на разговора — промълви той. — Мисля, че научих онова, което исках да узная. Опитвах се да взема решение за теб. Ясно ми е, че ти не си окончателният Госейн. Довиждане и помни какво казах. Засега прави компромиси. Оставай жив.
Двамата с пазача хлътнаха във вратата, през която петнайсет минути по-рано бе изчезнала Патриша. От излизането им бяха минали само няколко секунди, когато на главния вход се почука. После нахлу Джим Торсън.
XIII
Едрият мъж спря за малко на прага. Бе същият, какъвто си го спомняше Госейн: с груби черти, орлов нос и силен. Поначало позицията на Торсън беше безпогрешна — човека, агент на Енро, от когото всички се страхуват. Той свъси вежди.
— Още не си облечен! — произнесе рязко.
Погледът му се стрелна из стаята. Очите му излъчваха подозрение. И ето че Госейн внезапно го прецени под друг ъгъл. Беше дошъл от звездите в една чужда слънчева система. Тук, на Земята, ограден от непознати фигури, действащ по указание от някаква далечна власт, той се мъчеше да провежда своите инструкции. Напрежението бе очевидно огромно. По никое време не можеше да бъде сигурен в лоялността на хората, с които си сътрудничи.
— Използваш интересен парфюм — изкоментира новият гост, щом подуши въздуха.
— Не съм обърнал внимание — отвърна Джилбърт. Чак сега долови слаб сладникав аромат. Запита се дали не беше от Патриша. Тя трябваше да бъде осторожна с подобни дребни неща.
Взря се хладно в едрия мъж:
— Какво искаш?
Торсън не направи никакъв опит да влезе по-навътре във всекидневната, нито затвори вратата.
— Само да ти хвърля едно око — каза замислено той. — Просто да те видя. — Накрая сви рамена. — Ето това е то.
Орловоносият се завъртя на пети и излезе. Госейн примигна. Беше се напрегнал за словесна схватка и се усети измамен. Продължи да се облича, озадачен от постъпката на Джим. Забрави за нея, когато от часовника в спалнята разбра, че почти е време да се върне Кранг. Момент по-късно чу да се отваря външната брава.
— Веднага идвам — извика.
Никакъв отговор, нито звук. Върху прага падна нечия сянка. Сепнат, Госейн вдигна поглед. В спалнята влезе Джон Прескот.
— Разполагам буквално с една минута — уточни той.
Джилбърт въздъхна въпреки изненадата си. Неизменната припряност на неговите посетители беше започнала да го уморява. Но не каза нищо, а само се изправи и изгледа въпросително господина.
— Може би се питаш какво е станало с мен — подзе Прескот.
Госейн кимна, обаче съзнанието му бе някак пусто. Той се вслуша мълчаливо в бързото обяснение, което последва. В него беше есенцията. Галактически агент. Таен поддръжник на не-А.
— Естествено — допълни гостът — аз нямаше да ти доверя всичко, ако не трябваше. Разпознах те от снимките, когато ме нападна онзи следобед, и, честна дума, съобщих за твоето присъствие на Венера, приемайки, че ще успееш да избягаш. Бях учуден да те видя в горския дом на Кранг.
Той направи пауза, за да си поеме дъх, и Госейн се почувства разочарован. Неговото единствено предимство пред групировката, че знае за Прескот, сега изчезна. В ретроспекция изглеждаше глупаво, че изобщо е разчитат на това да му помогне, но бе разчитал. Въпросът, който остана, беше каква е целта на чуждата изповед в този час?
— Заради Амелия — каза разтревожен агентът. — Тя е невинна. Подчиних се на фарса да бъда пленник заедно с нея, мислейки, че те ще я задържат само докато бъде извършено нападението на Венера. Е, преди няколко минути Кранг ме информира, че „X“ и Торсън имат нещо наум за нея, свързано с теб…
Той спря. С леко треперещи пръсти измъкна от сакото си малка метална кутийка, отвори я и пренебрежително му я поднесе. Госейн се взря с любопитство в дванайсетте бели хапчета, които съдържаше.
— Вземи едно — настоя Прескот.
Другият изпита някакво подозрение за предстоящите събития, обаче се пресегна послушно и си взе.
— Глътни го!
Тук Госейн поклати глава. Беше обезпокоен.
— Не обичам странни хапчета — реагира той.
— За твоя собствена защита е. Кълна се. Добра противоотрова.
— Не съм поемал нищо отровно — отвърна търпеливо Джилбърт.
Агентът затвори с щракане кутийката. Пусна я обратно в джоба, отстъпи назад и същевременно извади бластер със свободната си ръка.
— Госейн — произнесе със спокоен глас. — Аз съм един отчаян човек. Или гълтай веднага, или ще те изгоря.