— Не, господин „X“ — произнесе той със спокоен и все пак решителен глас, — няма да сключим никаква сделка. И дано целият изгорите в някой древен християнски ад само защото замисляте такова престъпление.
— Торсън — сурово каза сакатият, — убий я!
— Какво? — попита безизразно Джилбърт.
После повлече четиримата си пазачи на разстояние няколко фута, преди да успеят да го удържат. Когато можеше да вижда отново, Амелия още се усмихваше. Не се възпротиви, щом Джим Торсън й удари инжекция точно над лакътя, и падна като камък. Гигантът я прихвана с лекота.
— Ти разбираш, Госейн — отбеляза „X“, — че имаме сериозно предимство пред не-аристотелците. Тях ги смущават скрупули. Ние просто искаме да спечелим. Сега тоя малък инцидент беше предназначен да…
Той внезапно млъкна. Изненада разкриви лицето му. Наведе се напред и бавно се строполи на пода. Твърдата пластмаса на неговите крак, ръка и торс издаде тъп звук върху мрамора. Беше се проснал по цялата си дължина. Зад него Харди, със същото учудено изражение на класическата си физиономия, се свлече на колена и легна на едната си страна долу. Пазачите рухнаха, двама от тях посягайки към оръжието си, сетне потънаха в безсъзнание.
Торсън положи тялото на Амелия Прескот върху каменната настилка и се отпусна до него. Близо до тях тупна Патриша Харди. Враговете на Госейн се въргаляха из просторното помещение наоколо и имаха вид на съвсем мъртви.
Всичко това беше твърде неразбираемо.
XV
Ето че чувството за парализираност изчезна от Джилбърт. Той рязко се втурна към най-близкия страж и се изправи с пистолет в ръка. Остана да стои така, стискайки го напрегнато и наблюдавайки за някое движение. Не забеляза никакво. Всеки лежеше абсолютно неподвижно.
Госейн започна чевръсто да обезоръжава пазачите. Независимо от причината за предоставената му възможност, изобщо нямаше време за губене. След като приключи тази работа, още веднъж се вгледа в чудноватата сцена. Пазачите бяха общо девет. Те кротуваха, отпуснати на пода, а телата им образуваха странна фигура, сякаш, подобно на същия брой кегли, бяха съборени с един-единствен удар. Неволно откри, че Елдред Кранг не е сред присъстващите. Погледът му премина бързо по останалите индивиди, две жени и трима мъже. „Не схващам това, както бих искал — каза си почти безучастно той. — Трябва да се махам оттук. Някой може да дойде.“
Но не се помръдна. В съзнанието му кръжеше нова, мощна мисъл: бяха ли те наистина мъртви? Тогава се хвърли към „X“. Без да разсъждава, Джилбърт постави ръка върху пластмасовата клетка, която крепеше средната част от тялото на сакатия. Безплътната гладкост стана причина да отдалечи дланта си с внезапна погнуса. Бе трудно да се приеме тоя тип за човек. Насила се наведе близо до лицето му и се вслуша. Топлина в бавен ритъм окъпа ухото му. Госейн се отдръпна. Господин „X“ беше жив. Сигурно всички бяха живи.
Готвеше се да се изправи, когато някакъв звук при входа го накара да замръзне за кратко на мястото си. После легна на пода с насочено оръжие. Докато дебнеше с присвити очи, мъжът се прокле за своята мудност. По това време можеше да е на стотици футове оттук.
Вратата се отвори и влезе Джон Прескот.
Госейн се надигна, треперейки от реакцията. Агентът му се усмихна нервно.
— Доволен ли си, че взе противоотрова? — попита той. — Сложих приспивателен прах в климатичната система и ти си единственият, който… — Изведнъж смени темата. — Какво не е наред? Много ли закъснях?
Диагнозата беше бърза. Случайно погледът на Джилбърт бе докоснал неподвижното тяло на Амелия, което се белееше долу до огромния Торсън. И той си спомни.
— Прескот — каза му мрачно, — твоята съпруга бе инжектирана с нещо в ръката, преди хората да бъдат засегнати от въпросния прах. Искаха да я умъртвят. По-добре я изследвай.
Сега, след като странното изпадане в безсъзнание на враговете се изясни, настъпи време за анализ. Ако климатичната система беше разпространила упояващото вещество, тогава тази сцена от притихнали фигури щеше да се повтаря във всяка стая. Най-опасното в момента бе, че някой би могъл да дойде отвън. Госейн видя как венерианецът се вслушва за десетина секунди в сърцето на съпругата и после вади от джоба си малка бутилка. Към нейната тапа бе прикрепена игла от спринцовка. Прескот заби иглата в бедрото й и вдигна очи.