— Това шише съдържа флуоресцин — кимна той. — Ако тя е жива, устните й до минута ще позеленеят.
След две минути жената продължаваше да бъде мъртво бледа. Тук съпругът се изправи и огледа с любопитство. Странно, но в случая Джилбърт Госейн нямаше никакво предчувствие. Забеляза, че венерианецът отиде сковано до купчината оръжия и избра две. Доминиращото впечатление бе от грижливостта, с която този човек изучаваше смъртоносните механизми.
Онова, което последва, бе твърде бързо за вмешателство. Прескот прекрачи и пусна един куршум през дясното око на „X“. Кръв като малък жив огън покри физиономията му. Агентът ловко се извърна, насочи цевта срещу челото на Харди и стреля отново. Сетне мина, наведен ниско, покрай редицата пазачи, гърмейки и с двата пистолета. Точно се обръщаше към Торсън, когато спря. На лицето му се появи изражение на объркване. Чак сега слисаният Госейн го хвана, за да изтръгне автоматичните оръжия от ръцете му.
— Невероятен глупак! — извика. — Осъзнаваш ли какво направи?
Час по-късно двамата препуснаха с откраднатата от тях кола дълбоко из обвития в мъгла град. Нощта наоколо беше сякаш покров от сиво-черен пушек и те чуха първото изреваване на новините. Близкият уличен високоговорител обяви:
— Пригответе се за важно съобщение от президентския дворец!
Друг, по-суров глас допълни:
— Мое тъжно задължение е да ви уведомя, че сър Майкъл Харди е бил убит тази вечер от мъж, познат под името Джилбърт Госейн, агент на Игралната Машина. Безмерността на заговора срещу хората на Земята едва днес започва да става очевидна. Госейн, чието бягство бе подпомогнато от тъй наречени венериански детективи, в момента е обект на най-голямото преследване в съвременната история. Всеки заварен по улиците ще трябва да вини само себе си в случай на грубо отношение от полицията. Стойте си у дома.
Споменаването на Машината накара Джилбърт да проумее пълните последици от необмисленото избиване. Думите, че е неин агент, и опитът да бъде свързан с детективи от Венера се оказаха първата публична атака срещу свещените символи на не-А, за която изобщо беше чувал. Така всъщност бе обявена война.
Докато чакаха там, мъглата се точеше на струи около тях — толкоз гъста, че Госейн виждаше Прескот на два фута от себе си като сянка. Радар, разбира се, би успял да проникне през завесата, сякаш я няма, но това ще изисква уреди и транспорт. Силен радарен прожектор мигновено ще очертае силуетите им, ала най-напред трябва да бъде насочен. О, в такава мъгла и през такава нощ само лош късмет можеше да ги унищожи. Иначе бяха в безопасност. За пръв път, откакто го сграбчиха събитията, той бе свободен да осъществява свои собствени цели. Свободен, обаче с едно ограничение.
Извърна се, за да погледне придружителя си, все още непознатия фактор. Взаимните обвинения за случилото се естествено бяха безполезни. Дори в плътния миазмичен мрак бе трудно да реши как да постъпи. Джон Прескот му помогна да избяга и знаеше много неща, които щяха да му бъдат от полза. Хм, не сега, не днес. В момента имаше друга, по-неотложна цел. Но в далечна перспектива Прескот би могъл да бъде твърде важен за него.
По възможност трябваше да се опита да съхрани този галактически, спечелен за каузата на не-А човек като близък. Госейн бързо обясни:
— Някой психиатър, с когото никога не съм контактувал преди, е очевидно най-нужното лице в списъка ми. Просто няма нищо по-важно от откритието кое в моя мозък плаши хората.
— Е — възпротиви се спътникът му, — докторът ще бъде под групова защита.
Джилбърт се усмихна търпеливо в нощта. Беше физически и умствено спокоен. Съзнаваше абсолютното си превъзходство над своето обкръжение.
— Прескот — кимна той, — вече съм доста дълго в това трудно положение. Бях като объркано дете, следващо боязливо заповедите на разни люде. Аз ти казах например как позволих на Машината да ме убеди да бъда заловен отново.
— Да.
— Мъчех се — продължи Госейн — да оправдая лесното си примирение именно с външния съвет. И сега мисля, че постъпих така, понеже дълбоко в подсъзнанието си съм таял някакво желание да се освободя от всичко и да прехвърля целия товар (или поне част от него) върху нечий гръб. Толкова не исках да разбера колко сериозно съм замесен в тази афера, че първото нещо, дето направих, бе да се оставя да бъда убит. Честна дума — рече накрая той, — аз разчитам на твоя приспивателен прах да дезорганизира която и да е групова защитна система. Но за начало смятам да купя карта на града и после да намеря домашния адрес на доктор Лорен Кейр. Ако го няма, ще приема всеки освен Дейвид Лестър Енрайт, с когото имах веднъж уредена среща.