— Ще се върна след десет минути — вметна Прескот.
— О, не — произнесе беззлобно Госейн. После трезво обясни: — Ще играем заедно, ще се пазим взаимно. Аз ще вляза в магазина след теб и ще потърся адреса на Кейр в указателя, а ти ще купиш картата.
Домът на доктора блестеше с белотата си в светлината на една ъглова лампа и два глобуса, излъчващи слабо около своите основи. Както можеше да се предположи, те показваха, че семейството си е вкъщи. Мъжете прескочиха оградата като призраци.
— Сигурен ли си, че Лорен Кейр е нужният ти човек? — попита шепнешком Прескот, докато бяха спрели за малко в сянката на градински храст.
— Да — отвърна другият и се готвеше да приключи с това, когато му хрумна, че авторът на „Егоистът на не-Аристотелова Венера“ заслужава по-добро представяне. Бързо допълни: — Написал е няколко книги.
Начинът, по който го каза, беше твърде блед, но сега бе напрегнат. Въпросният дом и самият доктор предлагаха уникален проблем. Той беше обитател, така защитен срещу неканени гости посредством някаква групова система, че дори най-ловките банди, върлуващи през периода без полиция, не биха дръзнали да проникнат тук. Способът на влизане трябваше да бъде открит и не особено сложен, с безопасна възможност за бягство при включване на алармата.
— Упойващото средство, което използва, засяга ли мозъка? — осведоми се тихо Госейн.
— Мигновено. Действа върху нервите в горните носни кухини и тъй си проправя пряк път. Обикновено първото вдишване е достатъчно.
Тогава Джилбърт отново насочи вниманието си към дома на Кейр. До десетина минути, ако нещо не се обърка, великият семантик, специалист по човешките мозъци, щеше да изпитва, изследва и диагнозира неговото сиво вещество. Същото, чието съществуване бе въвлякло Майкъл Харди и „X“ във вихъра на събитията и бе им донесло тяхната смърт. Нищо нямаше толкова голямо значение, колкото разкриването на целта и причината за тази странна тайна.
Госейн прошепна своя план. Прескот трябваше да отиде до вратата и да се представи като венерианец. Несъмнено, преди да го пусне, докторът щеше да отправи груповото предупреждение, поставящо нащрек съседите му. Това обаче не бе важно. Упояващият прах щеше да се погрижи за непредвиденото.
— Какво количество смяташ да използваш сега? — запита Джилбърт.
— Съвсем мъничко, една капсула. В климатичната система на двореца сложих осем, което се равнява приблизително на чаена лъжичка. Много е силен, но противоотровата, която поехме, все още ни защитава. — Сетне добави: — По-добре да натисна тоя звънец.
Половин минута по-късно го стори.
Мъглата нахлу заедно с тях навътре през отворената врата. По взаимно съгласие те я оставиха леко открехната. Това правеше по-близка нощта и нейната безопасност. За Джилбърт Госейн, който не се задоволяваше с нищо по-малко от всяка възможна предпазна мярка, тази незатворена врата бе разликата между спокойствието и тревогата.
Доктор Кейр беше висок, як 50-годишен мъж с гладко лице и масивна долна челюст. Кога то Госейн влезе, ученият го погледна любопитно с две от най-пронизващите сиви очи, които изобщо бе виждал. Той понесе изпитателния взор, без да трепне. Прояви достатъчно благоразумие да не се опитва да ускорява ранния етап на изграждане на доверие. Изразходваните сега минути можеха по-нататък да спестят часове.
Психиатърът не губѝ нито секунда. Веднага щом обясниха целта на своето посещение, изчезна в кабинета и почти незабавно се върна отново, носейки портативен детектор на лъжата.
— Господин Госейн — каза той, — никой венерианец или прогресивен не-А няма да приеме дори за момент смайващите изявления, излъчени тая вечер от правителственото информационно бюро относно убийството на президента Харди. През целия си живот не съм чувал нещо така пресметнато да възбуди емоциите на невежите и на голямата маса полуобразовани. Никога, от тъмните години на ума насам, не е бил правен подобен опит за призоваване духа на тълпата, а крайното доказателство за тяхната продажност е обвинението им срещу венерианците и срещу Машината. Несъмнено зад тези изявления има скрит мотив и това само по себе си ви дава право на изслушване от справедливите хора. — Домакинът се прекъсна и попита: — Готов ли сте за проверка от детектора на лъжата?