— Готов съм за всичко, сър — отговори Госейн. — Просто не трябва да изгубвам съзнание. Сигурен съм, че можете да разберете причината.
Докторът можеше и после нямаше нито миг, в който ръцете и съзнанието на Госейн да не бяха свободни. По време на цялото тестване! Имаше десетки проби. За ония, които включваха машини, специалната лаборатория-кабинет бе идеално разположена. С две изключения останалите уреди се придвижваха до един стол, откъдето Джилбърт гледаше косо през вратата към частично отворения външен вход.
Някои апарати го облъчваха с ярки електронни зеници. Те затопляха кожата му и го заслепяваха. Други блестяха като полиран метал, но бяха студени и неусетими. Трети изобщо не показваха светлини, ала въпреки това бръмчаха, бучаха или пулсираха силно, а техните нечовешки сетива го изследваха. Докато тестовете се редуваха ритмично, Госейн разказа своята история.
Неговото описание бе прекъсвано три пъти — два пъти, когато му наредиха да стои неподвижно, та свръхчувствителните лъчи да проучат естеството на клетките в допълнителния му мозък, и веднъж накрая, когато доктор Кейр остро възкликна:
— Тогава вие самият не сте убили никого от онези мъже, нали?
Прескот вдигна очи при тоя въпрос.
— Не, аз сторих това. — И мрачно се изсмя. — Както се досетихте от думите на Госейн, аз съм личност, поставена пред избора между не-А и своя пост. Ще трябва да се оправдавам с временна лудост, ако някога бъда даден под съд.
Лорен Кейр се взря сериозно в него:
— Никога никакво оправдание за лудост не е било прието от един не-А. Ще се наложи да съчините по-добра история от тази.
„Ха, история!“ — помисли Джилбърт и погледна Прескот — за първи път го погледна истински.
Очите на Джон бяха също така присвити и го наблюдаваха. Изведнъж ръката му се плъзна към пистолета в десния джоб на сакото. Движението навярно бе несъзнателно. На практика не можеше да очаква, че ще успее, защото Госейн с лекота го изпревари.
— Бих казал, че къщата е обградена — рече спокойно той момент по-късно, след като бяха обезоръжили мъжа.
XVI
Човешката нервна система е изградена с невъобразима структурна сложност. Преценява се, че в мозъка ни има около дванайсет милиарда нервни клетки или неврони. Над половината от тях са в мозъчната кора. Ако приемем, че един милион корови клетки са свързани една с друга в групи само от по два екземпляра, и изчислим възможните комбинации, ще намерим, че броят на междуневронните връзки-образци е десет на степен два милиона и седемстотин осемдесет и три хиляди. За сравнение… цялата звездна вселена не съдържа повече от десет на степен шейсет и шест атома.
Светлината, която проникваше през дългата пролука, направена от леко отворената външна врата, сега трябваше да бъде техен щит. Докато входът оставаше открехнат, наблюдателите отвън можеха да видят размазан сноп лъчи и всичко да им изглежда наред. Разбира се, търпението им щеше да има предел.
Те свързаха ръцете и краката на Прескот и запушиха устата му. Действаха с бързина, без да изключват грубото отношение. После говориха за границите на своята временна безопасност.
— Той не е бил там — посочи сериозно Госейн. — Но сигурно е установил контакт по някакъв начин.
— Нека в момента не се тревожим точно за това.
— Какво?
Лицето на доктор Кейр беше спокойно, а погледът му — замислен.
— Най-важни са подробностите, които открих за вас — каза той. Тонът му стана по-настоятелен. — Госейн, изглежда, не осъзнавате, че вие сте главната личност в цялата тая история. Просто няма нищо с толкова голямо значение и ние ще трябва да поемем всички съпътстващи рискове.
Необходимо бе време, за да смели истински фактите, да се съсредоточи и заключи надвисналата опасност в отделно ъгълче на съзнанието си, където да я остави. Дори му беше необходимо време, за да проумее, че би могъл да се вслушва в най-ценната информация от своята собствена вселена и паралелно да продължава да върши жизненоважна работа.
— Онова в главата ви — подзе психиатърът — не е допълнителен мозък в смисъл, че притежавате разум с някакъв по-висок потенциал. Такова нещо не е възможно. Човешкият интелект, който е създал Игралната Машина и подобните й електронни и механични организми, даже на теория няма друг равен на себе си в космоса. Хората понякога смятат, че изкуствената система на Машината представлява еволюция, по-висша от тази на хомо сапиенс. Те се възхищават на нейния капацитет да се оправя с двайсет и пет хиляди индивида наведнъж, но в действителност тя може да стори това само защото двайсет и пет хиляди неорганични мозъка са свързани в сложна серия точно със същата цел. Пък и всички операции са от рутинно естество. Ех, не искам да кажа, че не умее да мисли съзидателно. Разположена е върху многометална мина, която е напълно под контрола й. Притежава лаборатории, където под нейно ръководство се трудят роботи. Способна е да произвежда инструменти и върши цялата работа по собствените си подмени и ремонти. Държи на практика неизтощим източник на атомна енергия. Накратко тая Машина е независима и високоинтелигентна, но има своите ограничения. Тези ограничения са били вкарани още от самото начало и се състоят от три указания с обща основа. Тя трябва да води игрите честно в рамките на законите, заложени твърде отдавна от Института по обща семантика. Трябва да защитава развитието на не-А в най-широк смисъл и може да убива човешки създания едва когато я нападнат директно.