— Джим Торсън — отвърна Кейр, свивайки рамена. После млъкна и примигна. — Хе — продължи бавно, — отначало аз не установих причинна връзка с името, когато го споменахте. Ала такъв е отговорът на вашия въпрос.
Джилбърт не реагира видимо. В съзнанието му се появи мисъл, от която го побиха тръпки. Това имаше твърде малко общо с факта, че Торсън, личен представител на някакъв космически император, ще бъде следващият президент на Земята. Всъщност мисълта беше свързана с Машината. Тя бе надживяла своята полезност. Сега, когато се доказа, че е уязвима, никога нямаше да заслужи доверие отново.
Бе трудно да си представи света без Игралната Машина.
— Всичко туй вече не е важно — произнесе тихо до него доктор Кейр. — Чакат ни собствени неотложни грижи. Както виждам нещата, един от нас трябва да се престори на Прескот, да излезе и прецени положението.
Госейн пое дълбоко въздух и бързо вметна:
— Какво ще кажете за съпругата ви? Исках да попитам, вкъщи ли е тя? А имате ли деца?
— Да, три, но не са тук. Родените на втората планета деца не могат да посещават Земята, докато не станат на осемнайсет години. В момента жена ми е с тях в Ню Чикаго, Венера.
Те се усмихнаха взаимно. Докторът бе радостен. И с право. Двамата мъже бяха сами със своя голям проблем: единият — със солидни постижения в научната област; другият — е, другият все още трябваше да докаже себе си.
Решиха без спор, че Лорен Кейр ще излезе да контактува с членовете на бандата. Неговите бяла коса и конструкция на тялото му придаваха вид, приблизително сходен с Прескот. Това щеше да е достатъчно в тъмнината. Чуждите обувки, макар малко по-тесни и половин номер по-дълги, паснаха на краката на Кейр. Изглеждаше мъдро да носи ония обувки, които съдържаха локатора. Да възпроизведе гласа на Джон също беше сравнително лесно. Както всички тренирани говорители и всички венерианци, психиатърът бе постигнал контрол над резонансните си кухини. С неотдавнашния спомен за тембъра на агента и с Госейн там да проверява точността при изпълнението той имитира в продължение на три минути (включително един шепот, установяващ самоличността).
— А сега — обяви със стоманени нотки Джилбърт — ние ще разберем от самия джентълмен подробностите около уговорките му с неговите приятели.
Наведе се и извади кърпата от устата. Отвращението, което почувства, трябва да бе от държането или от възможното убеждение на Прескот, от някакво съмнение какво би направил той, за да се сдобие с информация при същите обстоятелства. Независимо от причината русият агент изстреля без подкана:
— Нямам нищо против да ти кажа, че отвън има дузина мъже, на които е заповядано да те следят, без да те арестуват. От мен се искаше да изляза някъде по това време и да им съобщя, че нещата са наред. Сигналът за отбой е „Венера“.
Госейн кимна към психиатъра.
— Окей, докторе. Ще чакам да се върнете до пет минути. Ако не дойдете дотогава, ще потисна деликатния си нрав и ще пусна куршум в главата на този човек.
Ученият мрачно се засмя:
— Може би ще е по-добре да остана там шест или седем минути.
Смехът му се стопи, когато достигна вратата. Крилото й се отвори леко, той се плъзна през пролуката. После изчезна в нощта и в мъглата.
Джилбърт погледна своя часовник.
— Четири и десет е — каза на пленника и извади оръжието си.
Капчица пот започна да оставя следа върху бузата на Прескот. Тя даде на другия интересна идея. Отново хвърли око към часовника. Секундната стрелка, която доскоро беше на десет, сега кацна на четирийсет и пет. Изминали бяха трийсет и пет секунди.
— Една минута — обяви Госейн.
Физиологическото време бе поток от необратими процеси в тъканите и клетките. Но вътрешното време зависеше от разните обстоятелства и от всеки индивид. То се изменяше при стрес. Биологичният хронометър бе така тясно свързан с човека и неговите моментни емоции, както животът с нервната система. Тънката стрелка трепкаше към числото десет, завършвайки своята първа обиколка. Съответно от излизането на доктора бе изтекла всъщност цяла минута.
— Две! — съобщи Джилбърт с неумолим тон.
— Стига да не е глупак, Кейр би трябвало да се върне до пет минути — забеляза Прескот с нисък дрезгав глас. — Обаче мъжът за контакт отвън е приказлив идиот. Вземи това предвид и не бъди твърде прибързан.