Старият джентълмен му се усмихна, мигайки бързо с очи.
— Така смятате вие — подчерта той. — Ако съзнанието ви съответства на вашия външен вид, ще идете далеч напред. — И накрая завърши: — Забелязах, че не споменахте да сте семеен.
Госейн се поколеба, замислен за една мъртва жена.
— Не, не съм семеен.
— Изглеждате умен мъж. Може пък игрите да покажат, че сте достоен за Венера, драги господине.
— Благодаря.
Щом се обърна, за да се отдалечи, Нордег, другият жител на Крес Вилидж, мина чевръсто покрай него и се наведе над книгата върху бюрото. Когато минута по-късно Госейн погледна назад, Нордег говореше възбудено на стареца, който комай протестираше. Джилбърт ги наблюдава няколко мига озадачен, после ги забрави, защото някакъв дребен човек с красива външност отиде до едно празно пространство в препълненото помещение и вдигна ръка.
— Дами и господа — подзе той, — смятам, че вече трябва да сложим начало на нашите дискусии. Всеки интересуващ се от групова защита е разполагал с достатъчно време да дойде тук. Следователно, веднага щом свърши периодът на предизвикателството, ще направя предложение вратите да бъдат заключени и да почнем работата си. Заради онези новодошли на игрите — продължи мъжът, — които не знаят какво искам да кажа с тоя период, ще обясня процедурата. Уведомени сте, че ще бъдете призовани без изключение да повторите в детектора на лъжата информацията, дадена на портиера. Но преди да започнем, ако се съмнявате в легитимността на някои от гостите, моля, изявете го сега. Имате право да го сторите за всекиго от етажа. Каня ви да изразите гласно всички подозрения, макар да не притежавате никакво специално доказателство. Запомнете обаче, че групата се събира всяка седмица и че предизвикателства могат да бъдат отправяни на всяка среща. Е, днес ще изслушаме ли някакви?
— Да — обади се строг тембър отзад. — Аз предизвиквам присъстващия тук мъж, наричащ себе си Джилбърт Госейн.
— Хо! — възкликна Госейн, като се обърна бързо и измери с невярващи очи Нордег.
Землякът го погледна твърдо, после вниманието му се насочи към лицата наоколо.
— Когато Госейн влезе — подхвана Нордег, — той ми кимна, сякаш ме познаваше. И ето че отидох до книгата, за да открия името му, мислейки, че то ще ме накара да си го спомня. За мое учудване го чух да дава за свой адрес Крес Вилидж, Флорида, откъдето идвам аз. Това, дами и господа, е наистина твърде известно място, но населението му включва само триста души. Притежавам един от трите магазина там и знам всеки в селото и околностите му. Изобщо няма такава личност Джилбърт Госейн, която да живее във или близо до Крес Вилидж…
Първият огромен шок за него бе дошъл и си бе отишъл още докато Нордег говореше. Почувства, че по някакъв неясен начин е направен за смях. Иначе обвинението изглеждаше съвсем безсмислено.
— Всичко туй звучи доста глупаво, господин Нордег — произнесе той и след кратка пауза попита: — Нали така се казвате?
— Точно така — отвърна онзи, — макар да се чудя как сте научили името ми.
— Вашият магазин в Крес Вилидж — настоя Джилбърт — се намира в края на една редица от девет постройки, където се събират четири пътя.
— Няма никакво съмнение — забеляза Нордег, — че или сте минавали лично през селото, или сте го виждали на снимка.
Самодоволството на мъжа ядоса Госейн. Той потисна гнева си, когато промълви:
— На почти миля западно от въпросния магазин се издига странно оформена къща.
— Я, наричат къща световноизвестния флоридски дом на фамилията Харди! — възмути се опонентът му.
— Харди беше моминското име на моята покойна съпруга — подчерта Госейн. — Тя почина преди около месец. Патриша Харди. Дръпва ли това някаква струна във вашата памет?
Тук Нордег се усмихна ликуващо към заобикалящите го съсредоточени лица.
— Е, дами и господа, можете сами да прецените. Той казва, че Патриша е била негова жена. Мисля, че всички бихме чули за тази сватба, ако се бе състояла. Колкото до твърдението, че Патриша Харди (или Госейн) е покойница, аз просто ще заявя, че я срещнах вчера сутринта. Тя беше много, много жива и изглеждаше изключително величествена и красива на любимия си бял кон от арабска порода.
Хм, това повече не бе смешно. Нищо от тия приказки не пасваше. Нежната Пат не притежаваше кон, независимо дали бял или цветен. Те бяха бедни. През деня работеха своята малка овощна ферма, а през нощта учеха. Нито Крес Вилидж беше световноизвестен със селския дом на семейство Харди. Ами че Харди не бяха никакви. Кои, по дяволите, би трябвало да бъдат?