Гостът видя, че погледът й бе фиксиран в някаква точка зад него. Бързо се обърна.
— Сега не бих опитал нищо — произнесе Елдред Кранг от прага на вратата.
Светлокафявите му очи блестяха с отразена светлина. Стоеше спокоен в обкръжението на двама мъже, въоръжени с бластери. Госейн вдигна ръце, когато Кранг заговори отново:
— Много е глупаво от твоя страна да си помислиш, че някой самолет ще прелети незабелязан над двореца тая вечер. Но аз имам изненада за теб. Прескот бе освободен преди малко и телефонира. Въз основа на неговото съобщение убедих Торсън да ми позволи да се справя с теб по мой собствен начин.
Джилбърт зачака, ала почувства крехка надежда. Тайният не-А беше убедил Торсън. Той бе приел, че заеманият пост създава твърде големи пречки за Кранг да покаже и най-слабо предразположение към него, и въпреки това човекът бе дръзнал да постъпи така.
— Преди известно време ни хрумна — продължи Елдред, — че който и да те е внедрил сред нас онзи първи път, не се е главоболял дали ще бъдеш убит или не. Фактически ние вярваме, че след откриването на твоя допълнителен мозък идеята е била да бъдеш умъртвен. Незабавно си въведен върху сцената повторно, вече на Венера, за да изпълниш нова ограничена цел. Няма да ти казвам каква е била тя, но те уверявам, че си я изпълнил. Още веднъж обаче ръководещата те фигура, изглежда, не я е грижа за твоето лично благополучие. Заключението е неизбежно. Трябва да съществува и трето тяло на Джилбърт Госейн, чакащо ред да оживее веднага щом второто бъде отстранено. — Кранг се усмихна. Зениците му горяха като огън. — Човекът, дето стои зад теб, има сериозен проблем. Очевидно той не би посмял да държи едновременно две живи тела. Това би било доста сложно, пък и надвисват опасни възможности всяко да направи от себе си нови дубликати — толкова егоистични и мощни, колкото и останалите. Ти сам разбираш докъде ще се стигне така. — Тук мъжът поклати леко глава. — Торсън спореше, че трябва да те затворим, а аз твърдях, че смъртта или затворът са просто страни на една и съща монета и че те ще бъдат сигнал за появата на Госейн III. Не искаме това. И ако ние не те убием, тогава никой освен теб или друг агент на невидимия играч на шах няма да го стори. Следователно решихме да те пуснем с вярата, че ти самият ще се пазиш да не пострадаш.
Джилбърт не очакваше такъв ход. Всъщност на какво точно би могъл да се надява? Не на свобода. Той се мъчеше да прецени границите в позицията на Кранг и дори се запита защо Кранг, един поддръжник на не-А, ще се противопоставя на появата на Госейн III. Внезапното съобщение, благоприятно от негова гледна точка и озадачаващо от тяхна страна, го изненада.
— Накъде биеш? — въздъхна пленникът.
— Обвиненията срещу теб са свалени — отвърна Елдред с отмерен тон. — Нашите полицейски участъци са уведомени за случая. В момента си свободен. Нищо, което ти с твоя недоразвит мозък би успял да направиш, няма значение за нас. Твърде късно е да попречиш на плановете ни. Можеш да кажеш на всеки срещнат всичко, каквото пожелаеш. — Държането му беше непринудено, обаче хладно. — Пазачи — обърна се той, — заведете този мъж в апартамента му, погрижете се да закуси и го снабдете с подходящи дрехи за улицата. Позволете му да стои в двореца докъм девет часа, но нека го напусне и по-рано, ако иска.
Госейн се остави да бъде изведен. Не посмя да заговори за Патриша, нито да благодари на Кранг от страх, че Джим Торсън евентуално подслушва. Денят беше светъл над града на Машината, макар и все още мъглив, когато се озова навън.
XX
При корелация е важна по-скоро възбудата, отколкото задръжката, защото от казаното дотук излиза, че последната не се предава като такава. Съществуването на забавяща корелация на нервите е, разбира се, познат факт, но в подобни случаи ефектът очевидно се получава от разпространение не на промяната в задръжката, а на възбудата. Механизмът на крайния резултат е неясен.
На улицата Госейн си рече тихо:
— Все някой ще ме следи. Торсън не ме е зарязал просто да се изгубя в далечината.
Джилбърт беше единственият човек, който се качи на автобуса в началото на булеварда. Наблюдаваше как сивият паваж се плъзга под колелата. На около две пресечки отзад се вклини черен или син закрит двуместен автомобил. Не бе сигурен за цвета. Отдъхна си, когато колата зави в странична улица и изчезна от взора му. Някаква твърде бързо движеща се лимузина изскочи откъм двореца и профуча край автобуса, спрял за една жена. Тя изобщо не му обърна внимание, но той продължи да я поглежда скришом, докато не слезе след двайсетина преки.