— Какво? — попита Госейн.
— В този момент големите градове на Венера са в ръцете на завоевателите. Следователно първата фаза от войната е приключила.
Джилбърт Госейн пусна металните контакти. Обхваналата го тревога напълно надделя над огромното уважение, което винаги бе изпитвал към Машината.
— И ти не ги предупреди! — възкликна разпалено той. — Защо, невероятно чудовище?!
— Мисля, че сте чули за деформатора — беше хладният отговор. — Изобщо не мога да правя никакви публични изявления, докато това устройство е фокусирано над мен.
Човекът, който отваряше уста, за да продължи тирадата си, я затвори пак и се умълча, заслушан в обяснението:
— Серията от изкуствени мозъци е твърде странна и ограничена структура. Тя действа по метода на пулсиращия енергиен поток. При него отказът от захранване в подходящите моменти е така важен, както и през останалото време. Деформаторът позволява само движение на енергия без никакви пречки или отклонения. Когато е насочен към отделна част, специалната функция, за която е пригоден, престава да има задръжки. Във фотоелектронните клетки, тиратроните, усилвателите и прочие елементи от моята конструкция споменатият поток става еднообразен и безсмислен. Да, системата ми от обществени средства за връзка е постоянно под пагубно влияние.
— Но ти говориш с мен като индивид. Ти си такъв!
— Като един индивид — съгласи се Игралната Машина. — Чрез концентриране на всички свои мощности аз бих могла да кажа истината по всяко време на трима или четирима души. Да предположим, че съм го сторила. Да предположим, няколко дузини хора са започнали да обикалят, уведомявайки устно други, че обвинявам правителството в измама. Преди някой наистина да повярва, бандата ще чуе съобщенията и ще съсредоточи върху мен втори деформатор. Не, приятелю мой, светът е доста голям, а групировката е способна за шейсет минути да разпространи повече слухове, отколкото аз бих успяла за цяла година. Това трябва да бъде обществено радиопредаване в планетарен мащаб, иначе не струва пукната пара.
— Е, тогава какво ще предприемем? — попита мрачно Госейн.
— Аз не мога да направя нищо.
Ударението върху местоимението не убягна от вниманието на мъжа.
— Искаш да кажеш, че аз бих могъл да направя нещо?
— Всичко зависи от факта доколко пълно схващате, че анализът на Кранг за положението е бил съвършен — отвърна Машината.
Госейн се върна назад в паметта си до думите на Елдред Кранг. Цялата тази глупост за причината, поради която те нямаше да го ликвидират, и относно…
— Сега виж какво — рече той, — нали ти не мислиш, че от мен се очаква да се самоубия?
— Аз бих те убила в мига, в който днес влезе тук, стига да бях в състояние. Но да унищожа човешко създание ми е позволено единствено при самозащита. Това е постоянна забрана върху моята сила.
— Хм, нищичко не разбирам — реагира грубо Джилбърт. Никога не бе подозирал опасност от страна на Игралната Машина. — Обясни ми.
Гласът й сякаш идваше от доста далеч:
— Вие свършихте своята работа. Изпълнихте предназначението си. Вече трябва да се пожертвате за появата на третия и най-велик Госейн. Възможно е — продължи металният тембър — да се научите да управлявате вашия допълнителен мозък във второто си тяло, ако имате време. Обаче реално няма никакво време. Следователно се налага да сторите път за Госейн III, чийто ум ще бъде интегриран от момента, когато възникне за съзнателен живот.
— Ама че смешки — произнесе рязко човекът. — Аз не мога да се самоубия. — Той с усилие се овладя. — Защо пък тоя… тоя трети Госейн не дойде на бял свят, без аз да умирам?
— Не зная особено много за процеса — призна неговата събеседничка. — След нашата последна среща ми бе съобщено, че смъртта се записва на електронен приемник, който по-късно стартира съзнанието на новото тяло. Механическата част на проблема изглежда твърде проста, но биологичната звучи сложно.
— Кой ти каза това? — попита изнервен мъжът.
Последва пауза. Сетне се отвори един процеп и от него се плъзна писмо.
— Получавам своите инструкции по пощата — сухо отвърна Машината. — Вашият втори организъм ми бе доставен от камион с тази прикрепена бележка.
Госейн пое листа и го разгъна. Там имаше текст, написан на компютър:
Изпрати с кораб тялото на Госейн II на Венера и нареди на някой от твоите робоплани агенти да го пренесе близо до горската къща на Прескот. Щом напусне тая резиденция, го вземи и остави край дървото-дом на Кранг с инструкция да се предаде. Дай му информация за втората планета и се погрижи за необходимите предпазни мерки.