— Никой никога не поставяше под съмнение моите доставки за Венера, тъй че изобщо липсваха проблеми — подчерта Игралната Машина.
Джилбърт препрочете бележката, усещайки слабост.
— Това ли е всичко, което знаеш? — успя да попита накрая.
Тя сякаш се колебаеше.
— Оттогава насам получих ново съобщение, че скоро ще ми бъде докарано тялото на Госейн III.
Човекът беше пребледнял.
— Лъжеш! — извика дрезгаво той. — Казваш ми го, за да ме подтикнеш да се самоубия…
Госейн млъкна. Говореше за този акт като за подробност, която подлежи на дискусия. Ако действителността бе тази, не ставаше въпрос да не се самоубива заради едно, друго или трето. Не можеше да го стори просто ей така. Без нито дума повече се обърна, излезе от будката и се отдалечи.
През целия ден Джилбърт беше разкъсван от странна смесица на изумление и отчаяние. До вечерта силната треска от безпокойство почна да се уталожва. Чувстваше се уморен и нещастен, но също бе и много по-замислен. Машината дори не му предложи да пробва да се добере до деформатора, защото вероятно не допускаше, че той ще успее.
Докато вечеряше, Госейн си представи как би могло да стане това. Да телефонира на Патриша Харди и се види с нея в апартамента й. Сигурно щеше да я убеди да се срещне с него по някое време през следващото денонощие, без никой от останалите да научи. Опитът трябваше да бъде направен.
Звънна на Патриша веднага, щом се нахрани. Получи се известно забавяне, след като каза името си, а после лицето й се появи на видеоекрана. То се оживи и тя подхвърли набързо:
— Сега разполагам само с минутка. Имаш ли идея къде да се срещнем?
Кога то той й обясни, дамата се намръщи, започна да клати глава, после го погледна с тревога.
— Звучи ми ужасно рисковано — проточи накрая момичето, — обаче ще поема риска заедно с теб. Утре в един. Най-важното е при влизането си да не се натъкнеш на Прескот, Торсън или на господин Кранг.
Госейн й обеща, че ще бъде внимателен, сбогува се и затвори. Именно Джон Прескот беше този, с когото го сблъска случаят.
XXI
Известен учен от викторианската епоха бе прогнозирал: „Следващото поколение физици няма какво да прави, освен да измерва поредния десетичен знак.“ В следващото поколение… Макс Планк разработи квантовата теория, която доведе до труда на Бор относно атомния строеж… Айнщайновата математика беше доказана чрез изключително прецизно измерване на такъв знак… Очевидно в близко бъдеще ще се включат нова група цифрови символи. Гравитацията е разбрана твърде слабо. Същото се отнася и за явленията на магнитното поле… Рано или късно някой ще вкара друг знак след десетичната запетая и проблемът ще бъде решен.
Госейн се изкачи до главния вход няколко минути преди уговорката. Той не бе сам. През големите врати влизаха и излизаха мъже и жени — тяхното присъствие хвърляше около него някакъв вид мъгла, която го скриваше от пряко наблюдение. Естествено трябваше да мине покрай помещението за охраната вътре. Взря се през стъкленото прозорче в ниския набит индивид, седнал там.
— Наричам се Джилбърт Госейн. Имам уредена среща с госпожица Патриша Харди за един часа.
Служителят прекара пръст надолу по списък с имена. После натисна яркочервен бутон. От врата близо до прозорчето изскочи висок млад здравеняк, взе чантата на госта и го поведе към асансьор, чиито крила току-що се отваряха. Първият от тримата, които излязоха, беше Прескот. Агентът се вгледа изненадан в Госейн. Лицето му потъмня.
— Защо се връщаш обратно? — попита той.
Джилбърт се стегна за атака. Нямаше как да реагира, освен да използва най-доброто от фантастично лошия си късмет. Бе приготвил смътен план за подобна неприятност, но сърцето му потъна като олово, когато произнесе предварително обмислената реплика:
— Уговорил съм да се видя с Кранг.
— А? Ами че аз ей сега бях при него. Той не спомена, че те очаква.
Тук мъжът се подсети: Прескот не знаеше, че Кранг е поддръжник на не-А. Да се вземат предвид всички неща бе доста силна комбинация.
— Все пак ще ми отдели десетина минути — кимна Госейн. — Е, може би ти ще ме посъветваш какво точно да кажа.