Джон Прескот остана хладен, зорък и подозрителен, докато другият описваше своето посещение при Машината и как тя бе поискала от него да се самоубие, така че да може да се появи Госейн III. Той пропусна думите й за нападението на Венера и завърши мрачно:
— Аз трябва да видя това трето тяло. Просто съм достатъчно не-А, за да не повярвам в триплирането, дори след като съм преживял дублирането. Представи си, някой очаква една личност с моя трениран здрав разум да си пръсне мозъка. — Неволно потрепери. — Търся ключ за решаване на проблема. Даже мислех да дойда и да поговоря с Торсън. След последната нощ въобще не се сетих за тебе.
Изражението на Прескот не загатваше с нищо за неговите реакции през изминалите часове. Той се обърна, започна да се отдалечава, после се върна. Стоеше и се взираше в Джилбърт. Държането му бе все тъй враждебно, ала очите му излъчваха любопитство.
— Както навярно си предположил, ние дирим други твои тела — промълви агентът.
Вътрешният подтик на Госейн беше да се махне незабавно. Сега почувства някаква студенина.
— Къде по-конкретно? — запита изтръпнал.
Прескот дрезгаво се изсмя.
— Отначало имахме някои доста гламави идеи. Измервахме от въздуха за пещери и проверявахме на необичайни места. Но вече станахме малко по-умни.
— Какво искаш да кажеш?
— Проблемът — продължи Джон, мръщейки се — е твърде сложен от гледна точка на един природен закон, за който вероятно никога не си чувал. Законът гласи: ако две енергии могат да бъдат синхронизирани на приблизителна еднаквост до двайсетия десетичен знак, по-голямата ще пресече празното пространство между тях, сякаш то не съществува, макар че свързването се получава с крайни скорости.
— Ох, звучи ми съвсем неразбираемо — вдигна рамене Госейн.
Този път Прескот се изсмя по-високо.
— Тогава го виж по следния начин — предложи му. — Как ще обясниш факта, че в съзнанието си пазиш подробности за онуй, което Госейн I е вършил и умувал? Да речем, че сте били настроени… ти и той. Всъщност това е единственият теоретически сигурен метод за предаване на интелектуална енергия — ти трябва да го направиш със самия себе си. В края на краищата няма значение къде си се намирал. Неговите мисли, бидейки живи, са били по-силните и са преминали светкавично към тебе в границите на достижимото пространство. Аз се отказвам да дефинирам тия граници. — Тук последва кратка пауза. — Дори сме изследвали метеори, толкова отдалечени, колкото и пръстените на Сатурн, с очевидно погрешната надежда, че някои от тях могат да са издълбани отвътре и пригодени като инкубатори за Джилбърт-Госейновци в различни етапи от растежа им. Това ще ти покаже цялата сериозност на…
Прекъсна го строен мъж във военна униформа.
— Колата ни чака, господин Прескот. Корабът за Венера заминава след половин час.
— Веднага идвам, генерале.
Джон се обърна и тръгна подир новодошлия. Сетне спря и подчерта:
— До известна степен ние сме любопитни да видим въпросния Госейн III. Тъй като вече си мислил за предпазни мерки в тази посока, аз не издавам нищо, когато казвам, че ще го унищожим и после няма никаква причина да не убием и тебе. Още повече, предполагам, че някъде трябва да има край на общия брой Госейновци.
Агентът се извъртя и без да поглежда назад, отиде до вратата. Пред стълбите лъщеше кола. Джилбърт го зърна да се качва в нея. До десетина минути Прескот щеше да прецени всичко и спешно да телефонира на Кранг, а той да премине към действия.
Госейн едва успяваше да остане неподвижен в асансьора. Неговият план да стигне невредим до деформатора се бе разбил на пух и прах от случайната среща, но той изобщо не загуби време, щом Патриша Харди го пусна в апартамента си. Докато тя мърмореше колко опасно било за него да дойде в двореца, гостът изтегли едно въженце от дъното на своята чанта.
Пат се смая, когато Госейн започна да я връзва. Горе, в широкия ръкав на роклята й, се криеше миниатюрен автоматичен пистолет, до който опита да се добере. Мъжът го взе и мушна в джоба си. След като я занесе овързана и със запушена уста в спалнята, я остави на леглото и обясни:
— Съжалявам, обаче това е за твое добро, ако някой ни попречи.
Всъщност не съжаляваше. Само бързаше. Влезе във всекидневната, за да отвори чантата си. Върху леглото до момичето се посипаха разни инструменти. От купа избра лека атомна резачка и изтича към стената, за която предишната вечер бе решил, че е единствено подходяща да се вгради деформаторът.