Устройството сигурно беше с лице към Игралната Машина на около половин миля от нея. И каквато и да бе формата му, то не можеше да е твърде малко. От разстояние деветстотин ярда дори прожектор трябва да има мощност и големина, за да свети ярко. Госейн нагласи своята резачка така, че да достигне проводниковата система под мазилката. Изряза квадрат със страна 2,50 метра и с рязко дръпване събори парчето. Оставяйки дъжд от фин прах, той отнесе къса в близката ниша. Когато се върна, видя деформатора. Беше висок около шест фута, четири широк и един и половина дебел. Оказа се по-дребен, отколкото очакваше, а от него не излизаха никакви забележими части. Мъжът го потегли за проба. Апаратът леко се озова в ръцете му. Прецени, че теглото му е към петдесет фунта. Сложи го край кревата и го постави да легне върху килима с лицето отгоре. Взря се в множеството мънички пластмасови проводи в прозрачната вътрешност. Това очевидно бе някакъв вид електронно устройство, една от купищата разработки на сложна вариационна тема, които водеха началото си отпреди няколкостотин години. Той грабна атомната резачка и обръщайки се решително към деформатора, се приготви да го разфасова. Вече надвесен над уреда, намръщено погледна часовника си. Два без двайсет и пет.
Треската за бързи действия отслабна. Корабът на Прескот бе отпътувал за Венера и нищо не се беше случило. Отиде до стъклените врати. Обширната тревна площ към Машината бе осеяна тук-там от храсти и почти пуста. На неравни интервали над цветята се бяха навели градинари, заети със своите задължения. Зад тях блестеше Игралната Машина — огромна маса с издигащ се над нея фар с мощност квадрилиони свещи. Прехвърлянето на апарата при нея нямаше да отнеме повече от пет минутки.
Взел внезапно решение, Госейн вдигна слушалката на телефона до леглото на Патриша Харди и когато се обади женски тембър, каза:
— Моля, свържете ме с главния дърводелец.
— Ще ви дам дворцовия управител — отвърна му операторката.
Миг по-късно гостът чу пресипнал мънкащ глас. Обясни какво иска и затвори. Тръпнеше от вълнение.
„Това трябва да свърши работа — помисли напрегнато. — Подобни неща винаги действат, щом ги подхванеш дръзко.“
Джилбърт чевръсто пренесе устройството във всекидневната и после хлопна вратата на спалнята. Малко по-късно откъм коридора се почука. Той отключи и петима мъже влязоха вътре вкупом. Трима от групата носеха дървен материал. Те веднага започнаха да опаковат деформатора. Имаха безшумни режещи машини и автоматични отвертки. По часовника на Госейн операцията приключи за четиристотин секунди. Двамата здравеняци, които до този момент не бяха правили нищо, взеха сандъка.
— Ще го доставим до пет минути, господине — обеща единият от тях. Сетне излязоха.
Джилбърт се прехвърли в спалнята. Изобщо не погледна младата жена, а побърза към остъкления балкон. След две минутки на разстояние четвърт миля върху паважа се появи камион, натоварен с тесен сандък. Той се насочи право нагоре към Машината и изчезна зад стърчаща навън метална гънка. След още толкова се върна отново, вече празен.
Без да продума, Госейн се приближи до леглото, развърза Патриша Харди и извади кърпата от устата й. Усещаше смътно неудовлетворение, глождеше го необяснимо чувство за безпокойство.
XXII
Кой тогава е нормален?
Патриша седеше в кревата и с разтриване възвръщаше кръвообращението в ръцете си. Тя не говореше. Просто се масажираше, наблюдавайки го със слаба усмивка. Това озадачи Госейн. Той я изгледа остро и видя, че усмивката й е цинична, разбираща.
— Значи ти не успя! — възкликна дамата.
Гостът я изучаваше втренчено.
— Когато си влязъл днес в двореца, ти си очаквал, че ще бъдеш убит, нали? — продължи тя.
Джилбърт отвори уста да каже: „Не бъди глупачка!“, но премълча. Представяше си своето търпеливо приближаване към резиденцията, точното изпълнение на намеренията си и после разочарованието. Наистина човек можеше да се заблуди. Гласът на младата жена се появи пак. Сега жилеше:
— Ето причината, поради която си дошъл да вземеш деформатора. Знаел си, че трябва да умреш, за да проправиш път на Госейн III. Следователно си се надявал, че опитът да се добереш до апарата ще те постави в смъртна опасност.
Той вече ясно усети това. Никой нормален индивид не би решил да извърши самоубийство или да позволи на друг да го унищожи, без да се съпротивява. И така, неговото подсъзнание се мъчеше да намери изход.