„Вярвам ли в този Госейн III? — запита се мъжът. — Вярвам. — Чувстваше се шокиран, защото си повтаряше непрекъснато, че ситуацията е нелепа. — Мога ли да се убия? Все още не! Но има някакъв начин. Има някакъв начин.“
Извърна се безмълвен от младата дама и се запъти към вратата.
— Къде отиваш? — извика след него Патриша.
— Прибирам се в хотела си. Ако искаш, ще ме намериш там по всяко време. — Той спря за малко на прага. Почти бе забравил, че на нея също не й липсват проблеми. — По-добре докарай тук двама мазачи, които да възстановят стената на мястото й. А пък какво друго трябва да правиш… смятам, че знаеш отлично своето положение, така че оставям ти да решиш. Довиждане и късмет.
Гостът излезе и се спусна по булеварда. В центъра на града влезе в голяма аптека да поръча шише приспивателно лекарство.
— Почвате да се тренирате отрано за игрите през идната година, м-м? — предположи аптекарят.
— Нещо подобно — отговори кратко Госейн.
След това отиде до близката фирма, занимаваща се със звукозаписване. Вътре каза:
— Бих желал да наема някоя от вашите машинки за едноседмични повтарящи се текстове.
— За собствени записи ли става дума?
— Да.
— Дължите ми четири долара и петдесет цента.
В хотела, където бяха вещите му, Джилбърт поиска ключа от своя сейф и извади остатъка от парите си. После се върна на рецепцията.
— В първия ден на игрите — уточни — аз бях изхвърлен оттук поради чудновато объркване на моята самоличност. Сега ще ме приемете ли за една седмица?
Чиновникът не се поколеба. След масовото заминаване от града на хората, неуспели да спечелят в състезанията, етажите трябва да бяха на практика празни. Подир две минути любезен пиколо водеше Госейн нагоре към просторна стая. Той заключи вратата, направи планираните записи и ги постави на безкрайно възпроизвеждане. Сетне изпи приспивателното и легна. „След двайсет и четири часа — помисли си — ефектът ще изчезне. Тогава…“ Върху масичката до леглото си сложи малкия лъскав пистолет, който бе взел от Патриша Харди.
Но сънят не дойде. Почувства апатия, тежка умора, през която се филтрираха впечатления, по-специално шум. Беше непрестанен виещ звук — звукът от записания му собствен глас.
„Аз съм никой. Не струвам нищо. Всеки ме мрази. Каква е ползата да живея? Никога не съм постигнал успехи. Никое момиче няма да се омъжи за мен. Аз съм съсипан… никаква надежда… никакви пари… да се убия…
Всеки ме мрази… мрази… мрази…“
Имаше милиони неинтегрирани хора, които разсъждаваха непрекъснато за подобни работи, без да изпадат до самоунищожение. Това, което се случваше на онези, строполяващи се от височината на интеграцията в бездната на отчаянието, бе въпрос на продължителна напрегнатост и коварно дебалансиране.
„Каква е ползата да живея? Каква е ползата… няма надежда… да се убия!“
През първия час го посещаваха голям брой натрапващи се в момента мисли. „Пълни глупости! Моят мозък е твърде стабилен дори за да бъде повлиян от… Никаква надежда… Всеки ме мрази… Не струвам…“
Към края на втория час изведнъж се вклини гръмотевичен рев от много далеч. Той продължаваше, издигайки се често до такова кресчендо, че заглушаваше виещия глас до леглото. Накрая яростната настойчивост на този шум изтръгна от Госейн едно смътно изненадващо признание: „Оръдия! Артилерийски огън! Нима са дръзнали да атакуват Земята?“
Сега Джилбърт Госейн осъзна ужаса. Без спомена, че е решил да стане, мъжът беше станал. Колко бе уморен! „Не струвам… съсипан… никаква надежда… да се убия…“
Пропълзя вяло по пода до прозореца. Взря се навън в отсрещната сграда. Тук тътенът от оръдията бе по-силен и звучеше по-диво. Проумя, че идва от посоката на Машината! В момент на огромен страх замайването се вдигна от съзнанието му. Тя беше нападната!
„Аз съм никой… Да се убия… Всеки ме мрази… Каква е ползата да живея?“
Игралната Машина, с деформатора в свое притежание и под контрол, трябва да бе започнала да предава по ефира предупреждения за нашествието на Венера! А бандата се опитваше да я унищожи.
Радиопредаване! Радиото в хотелската стая! Примъкна се до него. Наистина беше безумно уморен. „Да се убия… Никаква надежда!“ Най-после го достигна и включи.
— Проклет… способен на убийства… невероятен… престъпник…