— По-умно е да се заловим за работа — добави тя. — Поех риска да те навестя тук, понеже твоето изпращане на деформатора при Игралната Машина даде нежелан резултат. Довечера ще трябва да се заемем с тоя проблем.
За Госейн паузата, която последва, беше изключително добре дошла. Разсъдъкът му все още бе погълнат от казаното по-рано от нея: „Ти си… личност с много силно желание да научаваш разни неща.“ Да, наистина. Но къде всъщност е мястото й във всичко това? Той осъзна, че схваща значението на нейното присъствие в хотела. Патриша Харди му довери доста, обаче Джилбърт никога не бе имал впечатлението, че тя самата играе особено важна роля в тази драма на не-А срещу вселената. Дамата наблюдаваше лицето му, когато той взе да задава своите въпроси. Накрая Пат въздъхна:
— Не смятам да ти казвам нищо. Колкото повече знаеш, толкова по-опасен си за нас, останалите. Пък и няма никакво време.
— О, действително няма! — отсече раздразнен Госейн. — Страхувам се, че ще се наложи просто да го наваксваме. Нека видя — продължи. — Сещам се за един проблем относно твоето роднинство с Харди. Да тръгнем оттук.
Младата жена седеше със затворени очи. Започна да говори, без да ги отваря:
— Искам да бъда много търпелива с теб. Деформаторът е все още при Игралната Машина, където си го изпратил, и ние трябва да го притежаваме. Той е сред малкото галактически устройства, до които можем да се доберем. Нужен ни е като доказателство.
— Моето мнение за групировка, позволила да бъдат завладени две планети, без незабавно да разпространи общо предупреждение, е тъй ниско, че трудно ще го облека в думи — изсумтя Госейн и примига. — Хм, доказателство ли?
Патриша, изглежда, не чу последната му реплика.
— Не бъди твърде груб — каза тя с нисък глас. — Ние не бяхме в състояние да спрем нападението. Всеки предварителен сигнал щеше само да го ускори. И освен това кого да известим? Венера няма правителство. Нейните детективска, съдебна и комуникационна системи се контролират от бандата. Наистина предупреждението трябваше да бъде общо, а Елдред и аз си блъскахме главите, чудейки се как да го направим. Единственото решение е да се построи по-свястна Машина, щом с тази всичко приключи. Знаеш, че е възможно. В Института по семантика са изградили електронни лампи в редици около силно усъвършенствани детектори на лъжата. Те умеят да изследват тялото и съзнанието на човек мигновено и да различат степента на полученото от него не-А обучение. Така ще се елиминират досадните игри. Има и други подобрения, които биха защитили Машината срещу вида намеса, на който бе подложена тя. — Спря за момент, сетне кимна. — По-късно ти вече ще си спасил деформатора и ще научиш много повече. Сега слушай! Тук, в хотела, чака млад мъж, готов да ти помогне. О, не е мой агент, но ще узнаеш разни подробности, когато прочетеш ей тая бележка. Въпросният господин, а не аз, те извади от съня. Запомни, че бях дошла навреме, за да те предпазя от най-лошата последица. Ала той извърши нещо, което лично аз не бих могла. Именно той е причина никой да не смята, че си в този хотел. И, Джилбърт Госейн — тя се наведе напред; очите й бяха приятно сини, — не бъди прекалено нетърпелив. Признавам, че си грубо използван. То е, защото си навън, пред всички погледи. Ние анализирахме ситуацията по следния начин: ти се появи в навечерието на решителния момент. Торсън беше разтревожен, но силно се съмнявам, че е имал намерение да те убие. Това бе нещастен случай. После ти възникна отново във втора обвивка, първо при болницата на Прескот и сетне при дървото-дом на Елдред Кранг. И двете места бяха ключови, доколкото се отнасяше до галактическата империя. Не можеш да си представиш какъв шок се получи. Джим стана безкрайно предпазлив. Откривайки необучеността на допълнителния ти мозък, той си позволи да те освободи. Елдред свърши тази работа. Обаче ние не знаехме, че Торсън е съгласен с нея, понеже неговите агенти бяха всъщност пред прага да издирят твоето трето тяло. Все още не сме наясно къде е било намерено. Важното за тебе е, че сега, когато то е унищожено, ти пак си търсен човек.
— Сега, когато моето трето тяло е било… какво? — попита Госейн.
За пръв път, откакто се беше събудил, гостенката го гледаше смаяна.
— Искаш да кажеш, че не си научил ли? — измънка поразена тя. — Нямаш представа за последните събития?
— Тонът на гласа й се измени. — Не мога да остана повече. Следи вестниците. — Патриша Харди се надигна.