— Налага се да натисна педала — кимна Дан.
Другият се намръщи при тези думи.
— Боя се, че е дошло време за специални рискове — въздъхна. — Имам една идея. Трябва да направим усилия да демонтираме възможно по-бързо Игралната Машина. Ако ми предстоеше такава работа и исках да приключи в най-къси срокове, щях да публикувам обявление, че всеки би могъл да вземе каквото пожелае, стига незабавно да го извози оттам.
Джилбърт забеляза, че Дан Литъл го гледа с широко отворени очи.
— Ами точно това ще бъде сторено! — извика задъхан младият мъж. — Те са откачили голямо количество лампи. Казват, че петнайсет процента от конструкцията й вече са изчезнали и че… Но какво става?
Госейн преживяваше душевна мъка. Машината беше разстреляна и час по час всичко, за което се бе борила, си отиваше с нея. Подобно на катедралите и храмовете от отдавна отминалите дни, тя бе продукт на творчески импулс, на воля за съвършенство, която (макар и немъртва) надали щеше да се повтори по същия начин. С един удар бяха заличени векове незаменими спомени. Костваше му усилие да изгони картината и емоцията от съзнанието си.
— Няма никакво време за губене — рече бързо той. — Трябва да приберем деформатора, ако все още е вътре в Игралната Машина. Налага се веднага да тръгнем за него.
— Не мога да изляза преди дванайсет — протестира Литъл. — На всички ни е заповядано да не напускаме работните си места, а пък всеки хотел се наблюдава.
— Какво ще кажете за вашия робокар, в случай че имате такъв?
— Паркиран е върху покрива, но ви умолявам — гласът му стана настойчив — да не се качвате горе и да не се опитвате да го вземете. Сигурен съм, че ще бъдете тутакси арестуван.
Госейн се колебаеше. Констатира, че тези дни не бе лесно да го отклонят от някое негово намерение. Накрая кимна неохотно, приемайки поражението.
— По-добре е да се върнете на поста си — реагира спокойно той. — Предстои ни да чакаме пет часа.
Така тихо, както бе дошъл, Дан Литъл се изплъзна навън и изчезна.
XXIV
Оставен да се оправя сам, Джилбърт поръча да му донесат храна в стаята. До пристигането й планираше дългата вечер. Погледна някакъв телефонен указател.
— Дайте ми визуална връзка с най-близката фонотека — произнесе той в микрофона. — Номерът е…
На дежурния информационен робот обясни своите общи искания. За по-малко от минута на отново включения монитор потече интересна картина. Тогава мъжът седна да хапне, да гледа и да слуша. Знаеше какво търси — едно упътване как да започне да обучава допълнителния си мозък. Не беше ясно дали избраната от фонотекаря материя ще обслужи това желание или не. Той се застави насила да бъде търпелив. Когато гласът взе да изброява положителните и отрицателните нервни възбуждания, изпитвани от простите морски форми, Госейн се разположи по-удобно и наостри слух. Имаше в запас цяла вечер.
До него долитаха фрази, задържаха се, докато ги преобръщаше в съзнанието си, и сетне чезнеха, щом се отказваше от тях. Сега лекторът проследи растежа на нервната система у земните организми, а изображенията се променяха, показвайки все по-плътни взаимовръзки. Скоро бяха достигнати сравнително високите етажи на живот — сложни същества, които умееха да извличат поука от преживяното. Червей бе отхвърлян двеста пъти от електрически ток, преди да се отклони встрани, а после, подложен пак на теста, се дръпна след шестдесетия удар. Щука, отделена от лещанка с почти невидим екран, едва не се уби при опитите си да мине през щита му и когато окончателно се убеди, че не може, дори свалянето на преградата вече нямаше значение. Хищникът продължи да игнорира лещанката като недостъпна плячка. Прасе полудя, щом се сблъска с усложнен маршрут до своята храна.
Въпросните експерименти бяха детайлно показани. Първо червеят, после бъхтещата се риба, диво квичащият розов бозайник и накрая по техните стъпки се изредиха котка, куче, койот и маймуна. И все пак липсваше нещо, което Госейн би могъл да използва — някакъв намек, някакво сравнение, които да пасват с исканото от него.
— Сега — уточни гласът, — преди да се насочим към мозъка на Хомо сапиенс, си струва да отбележим, че у всички тези твари непрекъснато се разкрива едно ограничение. Без изключения те определят заобикалящата ги среда върху твърде опростена база. След махането на екрана щуката още преценява околния свят чрез болката, която е изпитала малко преди това. Койотът не успява да направи разлика между мъжа с оръжие и мъжа с фотоапарат. При всеки разглеждан случай се приема несъществуваща подобност. Ранното средновековие на човешкото съзнание е свързано със слабото разбиране, че господарят му е повече от животно, но туй е разказано върху фона на многобройните животински постъпки, вкоренени в тясната рамка на техните идентификации. От друга страна, историята на не-А е изпълнена с борба как хората да се обучават така, че да отсяват сходните, макар и различни, обекти-явления в четвъртото измерение. Чудно, обаче научните опити през този просветителски период сочат прогресивна тенденция за достигане на усъвършенствания в подобността по метод, по синхронизация и структура на използваните материали. Наистина може да се каже, че разумът се стреми към принудителна…