Те се отправиха към откритото поле, навън в тъмнината. Звуците замряха зад тях. Ослепителната светлина отстъпи отвъд върха на близкия хълм. Двамата достигнаха колата и подир няколко минути паркираха в двора пред спретнатия малък дом на Дан Литъл. Госейн смътно вярваше, че Патриша Харди ще го чака тук. Уви, излъга се.
Имаше някакво вълнение при изваждането на деформатора от сандъка, което отвлече вниманието му от чувството за пустота, събудило се след нейното отсъствие. Поставиха апарата на пода с лицето нагоре, а после седнаха и впериха очи в корпуса. Полиран, стоманеносив чуждоземен метал — унищожител на света! Благодарение на него агентите на галактическия завоевател се бяха добрали до всички високи места на третата планета. И дълго време, о, твърде дълго никой не подозираше този факт. Първоначалното завладяване на деформатора от Джилбърт се оказа един от последните етапи в кризата на не-А.
Проумявайки, че е свободна, Машината бе разпространила истината по радиото и тъй бе довела венерианската война на Земята. За добро или лошо, силите на нашествениците и на не-А бяха сега или скоро щяха да бъдат замесени. Както си седеше, Госейн почувства остра тревога. Погледната от всеки логичен ъгъл, борбата беше вече загубена. Видя, че Литъл е уморен. Главата на младия мъж клюмаше. Последният усети вниманието върху себе си и мрачно каза:
— Вчера бях в такова напрегнато състояние, че не съм мигнал. Възнамерявах да купя малко противосънни хапчета, но забравих.
— Легнете на кушетката и дремнете, ако можете — посъветва го Госейн.
— И да пропусна какво ще направите? За нищо на света!
Другият се усмихна на това и обясни, че смята системно да изследва деформатора.
— Най-напред искам да открия местоположението на енергийния източник за електронните лампи и тогава да го включвам и изключвам. Нуждая се от известно количество просто оборудване, а пък споменатото изследване ще отнеме време. Покажете ми къде държите уредите, с които боравите при вашия курс за въвеждане в не-А физиката, и после вървете да спите.
След три минути остана сам. Не бързаше. От началото се бе движил със замайваща скорост и не стигна почти доникъде. Светът на не-А, за който някога бе мислил, че именно той ще спаси, се сгромолясваше около него. Зловеща картина.
Какво обаче очакваше от деформатора? Някаква нишка, реши Госейн. Някакъв лост за сигурен контрол. Патриша Харди каза, че това е забранено — вероятно от тази слаба организация Галактически съюз, но все пак спомена, че може да се използва за транспорт. Как да схваща думите й? Вдигна скенера на Литъл и взе да нагласява измервателната му скала, хвърляйки от време на време око през малкото отверстие. Изведнъж мъжът прогледна вътре в устройството.
Онова, което правеше първото наблюдение просто, бе, че Джилбърт не успя да надникне в електронните лампи. Възпрепятстван от тяхната сложност, въпросът за плетеницата им в сърцето на деформатора налагаше да се проследи проводниковата система. Започна да търси източника на енергия. Не трябваше да се задълбочава много, понеже той беше включен. Бе приел за дадено, че Машината е блокирала захранването на обекта. Бяха му необходими десет минутки да се убеди, че няма никакъв очевиден начин да промени това. Умната Игрална Машина, разбира се, е ползвала мощни сонди, за да свърже накъсо своите кабели направо през метала и тъй да ликвидира специалните си проблеми. Без такава сонда Джилбърт Госейн бе поставен в трудна ситуация и тъй като обеща на Дан да не действа сам, реши да поспи. Нищо чудно, когато се събуди, Патриша да е пристигнала.
Тя обаче не пристигна. Наоколо нямаше никой. Беше четири и половина следобед и златисти ярки лъчи изпълваха стаите. Върху кухненската маса лежеше бележка от Литъл, че е отишъл на работа и че поверява колата си на Госейн. Писъмцето завършваше с:
… Онези, които радиото нарича „хора, способни да убиват“, са почнали да саботират мирното производство и трябва да бъдат безмилостно унищожени от силите на законността и реда.
Ще намерите храна навсякъде около вас. Ще се върна в 12:30.
Щом хапна, мина във всекидневната и се взря в деформатора, недоволен от своето положение. „Аз съм тук — помисли си той, — където бих могъл да бъда заловен за пет минути. В града най-малко двама души знаят, че съм у Дан.“
Не че нямаше доверие на Пат и Литъл. Джилбърт бе построил плана си въз основа на реалните събития, смятайки, че те са на негова страна. Обаче изглеждаше обезпокояващо да бъде отново зависим по някакъв начин от действията на други хора. Това не бе нелоялно съмнение. Но да допуснем, че нещо се объркаше. Да предположим, че тъкмо в този момент от Патриша е била извлечена насила информация относно местонахождението му и тайнствения деформатор. Тогава?