Не биваше да излиза навън, преди да се стъмни. Оставаше му да се занимава с устройството. Госейн коленичи смутен до него и протегнал предпазливо ръка, докосна най-близката сложна лампа. Не беше сигурен какво точно очаква, ала се подготви за шок. Лампата бе леко топла на пипане. За момент я погали, обезсърчен, раздразнен от своята плахост. „Реша ли да напусна набързо — каза си той, — ще грабна шепа електронни чудесии и ще ги взема със себе си. Ще дам на Пат срок до вечерта.“
Госейн се изправи. Поколеба се и пак се намръщи. Навярно беше по-добре да вдигне тия важни части веднага. Можеше да не е лесно изваждането им.
Ето че се зае отново със скенера, когато телефонът иззвъня. Литъл. Гласът му трепереше от вълнение:
— Обаждам се от автомат. Току-що прегледах последния вестник. В него пише, че Патриша Харди е била арестувана преди час и половина за — чуйте това, то е чудовищно! — убийството на собствения си баща. Господин Уентуърд — въпросът бе странно боязлив, — колко време е необходимо за провеждането на един не-А разговор?
— Не са определени граници — Джилбърт бе невъзмутим. Съзнанието му приличаше на стоманен прът, на който е бил нанесен мощен удар и сега силно вибрира.
Торсън играеше безмилостно тази игра.
— Вижте — каза Госейн, — налага се да решите сам дали да стоите на работното си място или не. Ако знаете къде да отидете, вървете незабавно там. Ако чувствате, че трябва да се върнете при мен, елате предпазливо. Аз може да оставя или да не оставя деформатора тук. Възнамерявам да сваля от него няколко електронни лампи и да ида… е, няма значение. Следете за обявите „Безгрижният“ — „Клиент“ във вестника. И благодаря за всичко, Дан.
Почака малко, но щом не чу коментар, сложи слушалката. Насочи се право към устройството. Ъгловата електронна лампа, подобно на другите, се подаваше около инч над метала. Той я хвана и задърпа с бавно нарастваща сила. Никакъв резултат.
Госейн обърна посоката на движението и почна да я натиска, вместо да я тегли. Вероятно имаше зъб, който трябваше да се освободи. Детайлът потъна с щракане. Върху очите си усети внезапна остра тежест. Стаята се килна — удивлението му беше съзнателно, а установяването на онова, което се случваше, бе също тъй ясно. Помещението се олюля, завибрира и затрепери с всяка молекула. Разклащанията приличаха на образ в кристално чист вир, където много силно е хвърлен камък.
Заболя го главата. Потърси пипнешком електронната част, но тя се оказа трудна за откриване. Мъжът затвори за малко клепачи. Това изобщо не промени положението. Сега лампата беше изгарящо топла под пръстите му, с които пробва да я измъкне от мястото й. Навярно бе замаян, понеже загуби равновесие и рухна напред, удряйки се в деформатора. Изпитваше странното чувство за лекота.
Той изненадано отвори очи. Лежеше по хълбок в пълна тъмнина и в ноздрите му нахлуваше богатият мирис на млада гора. Бе познат тежък аромат, ала на Джилбърт коства известно време, докато направи огромния умствен скок, необходим за схващането на реалността. Уханието беше същото, което го връхлетя при безполезното му пътешествие из тунела под венерианската къща на Кранг.
Госейн с мъка се вдигна на крака и почти падна, щом се спъна в нещо метално. Тогава опипа едната извиваща се нагоре стена, после и другата. Нямаше никакво съмнение. Той се бе озовал между корените на гигантското дърво, избуяло на втората планета от Слънчевата система.
XXVI
Въпреки всичко всепоглъщащият глад на некритичното съзнание за онова, което си представя като безвъзвратност и неизбежност, го подтиква да се любува на сенки.
Енергийният взрив, стимулирал го да провери своето местоположение, утихна. Госейн седна тежко. Действието не беше съвсем доброволно. Ръцете му трепереха. Чувстваше слабост в колената.
Вече бе забелязал, че е тъмно. Сега го установи с нова сила. Мрак! Нескончаем, пресован мрак, който тегнеше над очите му и проникваше в мозъка. Мъжът усещаше дрехите си върху кожата и натиска на студения под. Но в тази нощ това можеха да бъдат само странни гъделичкания, преживявани от някакво създание без плът. В еднообразната чернота думите вещество, човешко или нечовешко бяха почти лишени от смисъл.