Ето че мощно копитно животно — дълго, лъскаво и сиво на цвят — изведнъж установи, че е в клопка. То седна на задните си крака и почна да плаче. Самият Енро Червения пусна куршум през по-близкото до него око. Дивечът се прекатури и в продължение на минута-две остана да лежи, хълцайки и гърчейки се. Накрая притихна. После, на връщане към тая грамадна комбинация от ловна хижа и алтернативно външно министерство, аленокосият гигант се добра до посланика.
— Велик спорт, а? — изръмжа той. — Макар да забелязах, че вие не стреляхте много.
— За първи път ми е — извини се другият.
Това бе достатъчно вярно, ако човек размисли над темата по определен начин. Беше смаян, ужасен, поразен, отвратен. Видя, че огромният мъж го наблюдава саркастично.
— Всъщност хората ви там са все еднакви. Банда страхл… — Енро се прекъсна. Изглежда, промени решението си за грубо обвинение. — Миролюбци! — завърши той.
— Трябва да помните — каза хладно пратеникът, — че Галактическият съюз бе организиран от деветнайсетте империи по време, когато те се унищожаваха помежду си в безполезни войни. Мир е нашата цел и като всички подобни институции ние постепенно създаваме личности, които наистина мислят за него.
— Понякога предпочитам войната, колкото и да е безпощадна — заяви гордо великанът с огнени коси.
Гостът не отвърна. След малко Енро престана да хапе долната си устна и попита:
— Е, какво желаете вие?
— Неотдавна разбрахме — започна дипломатично посланикът, — че вашето Министерство на транспорта е било прекалено усърдно.
— В какъв смисъл?
— Случаят се отнася за Слънчевата система, както я наричат по-голямата част от нейните обитатели.
— Името не ми подсказва нищо — бе леденият отговор.
Пратеникът отстъпи ловко.
— Този инцидент несъмнено се помни във вашия отдел, а пък проблемът е много прост — рече той. — Преди около петстотин години вие сте изградили там транзитна база без разрешението на Съюза. Слънчевата система е сред ония, открити след подписването на споразуменията за изследване и експлоатация на новозавладените звезди.
— Хм-м! — Погледът на червенокосия стана още по-саркастичен и посланикът предположи, че Енро знае за случая. — Добре, ще ни позволите ли поне да запазим базата си?
— Тя трябва да бъде демонтирана и махната — натърти сурово другият. — Така повеляват клаузите на Съюзната харта.
— Тая задача ми се струва твърде дребна — подхвърли замислен гигантът. — Оставете меморандум на моя съответен секретар и аз ще го проуча внимателно.
— Но базата ще бъде вдигната, нали?
— Не е необходимо — отвърна с хладен глас Енро. — В края на краищата тя е била там дълго време и премахването й може да причини значително разстройване в работата на транспортния отдел. Ако съществува такава опасност, ние ще разгледаме този въпрос с Галактическия съюз и ще потърсим потвърждение на нашето присъствие. Инциденти от подобен род непременно се случват в огромните космически организации. Да-а — проточи той. — Те трябва да бъдат уреждани по прогресивен и гъвкав начин.
Сега по-дребният мъж стана саркастичен.
— Аз съм сигурен, че Ваше превъзходителство първи ще протестира, щом друга империя прибави ей тъй някоя звездна система към своите владения. Становището ни е много ясно. Онзи, който е допуснал грешката, следва да я поправи.
— Ще дискутираме на идната обща сесия — каза Червения, мръщейки се.
— О, до нея има цяла година!
Енро, изглежда, не чуваше.
— Сякаш вече си спомням нещо за тая Слънчева система. Ако не ме лъже паметта, обитателите й са доста жестоки. Точно в момента там царят безредици или се води някакъв вид война. — Той мрачно се усмихна. — Ние ще помолим за разрешение да възстановим реда. Убеден съм, че делегатите на Съюза няма да възразят.
XXVIII
Госейн наблюдаваше с трепет влизането на неговия враг в спалнята. По-добре Кранг, отколкото Торсън. Дори Прескот беше за предпочитане. Но това бе именно Джим Торсън — огромен мъж със сиво-зелени очи, груби черти на лицето и доминиращ орлов нос. Устните му бяха съвсем леко изкривени. При дишане ноздрите му се издуваха и свиваха забележимо. Сега наклони глава надясно, посочвайки на пленника стол, а сам остана прав.
— Болезнено ли беше падането? — запита с показна загриженост.
— Не — отвърна Госейн, като мръдна рамене.