— Алтейранци — обясни тихо той. — Не си направихме труда да им дадем данни за местния език.
Местен ли! Госейн кимна мълчаливо. Картините, които кръжаха в съзнанието му, щом си помислеше за някаква космическа империя и за нейното многомилионно население, бяха на нелингвистично равнище.
Тъкмо започваше да се пита защо Джим му показва странната сцена, когато забеляза движение по едно, а после и по другите грамадни дървета. Мънички фигурки — наистина изглеждаха дребни върху този фон — се стрелкаха бързо и тревожно надолу от пещерите и тунелите, от огромните гънки и вдлъбнатини на кората. Докато Госейн наблюдаваше напрегнат, те достигнаха земята и с викове хукнаха напред. Гледката беше чудновата, понеже се спускаха като маймуни от дебелите по-ниски клони и носеха къси тояги. Отначало образуваха тънка струйка, която постепенно се превърна в малък поток, сетне в река, после в потоп и накрая бяха навсякъде — хора с леки кафяви гащета и кафяви сандали. Гората гъмжеше досущ мравуняк, но тия мравки бяха с човешка форма и крещяха лудо.
Първо се събудиха машините.
Дългите редици плаващи бластери изпратиха изгарящ огън към нападателите. Синхронно насочваните цеви добавяха своя грохот към бъркотията. Чуваха се викове и падаха стотици мъже. Вече се съживяваше и лагерът. Войниците скачаха на крака с псувни и грабваха ръчни оръжия. Хора, размахали тояги, се счепкваха с тях и с всяка изминала минута ставаха все повече. Автоматите тракаха колебливо над мелето на битката, сякаш не бяха сигурни къде трябва да стрелят. Когато съскането на бластерите и тътенът на оръдията намаляха, звукът от ругаещи, стенещи и дишащи тежко хора се открои по-ясен.
Тромавостта на боя внезапно направи впечатление на Джилбърт.
— Боже Господи — възкликна той, — на тъмно ли се води това сражение?
Въпросът бе риторичен, защото сега можеше да види разликата между светлината тук и там, навън. Сцената бе нощна, обаче заснета с радарни камери.
— Ето я причината за провала на всички оръжия — каза Торсън с пресипнал глас зад гърба му. — Тъмнината. Всеки човек има устройство за виждане в мрака, но за работата му е нужна енергия и трябва да го нагласиш. — Последва гневна въздишка. — Да наблюдаваш тези идиоти да действат като най-глупавите войници, които някога са съществували, е достатъчно, за да полудееш.
Продължи да беснее още минута, сетне спря. Зад Госейн настана тишина и тогава Джим Торсън подзе с по-спокоен тон:
— Защо ли всъщност се горещя? Нападението се състоя през първата нощ във всички лагери, изградени от нашите бойци. Беше отвратително, тъй като никой не очакваше невъоръжени орди да атакуват една от най-добре оборудваните армии в галактиката…
Другият едва го чуваше. Той следеше битката с изключителен интерес. Венерианците вече наброяваха хиляди. Техните мъртви лежаха, понякога по трима, свалени на земята от всяко дърво. Ала те не бяха сами. Тук-там в този разбит стан имаше космически войници, крито все още се сражаваха. Ръчни бластери продължаваха да проблясват със случайни убийствени лъчи, но най-често владетелят им бе някой местен не-А.
Подир десет минути нямаше никакво съмнение за резултата. И така, армия решителни мъже, въоръжени просто с къси тояги, бяха превзели модерния военен лагер с цялата му екипировка.
XXIX
Когато победилите венерианци почнаха да копаят гробове за умрелите, Торсън се пресегна и изключи апарата. Светлината в апартамента грейна по-ярко. Той погледна часовника си:
— Разполагам с по-малко от час преди пристигането на Кранг.
Остана за миг намръщен, после махна с ръка към празната стена, където доскоро така живо бе изобразена видеосцената.
— Естествено — каза Джим, — ние изпратихме подкрепления, обаче те не нападаха градове. Не това беше целта им. Те искаха оръжия и ги получиха. Днес е четвъртият ден от нашествието. Колкото до тази сутрин, повече от хиляда и двеста от нашите космически кораби бяха пленени, а други хиляда — унищожени. Заловени и обърнати срещу нас бяха безброй оръжия, около два милиона от хората ни загинаха. За да го постигнат, венерианците пожертваха десет милиона души: половината убити, а останалите — ранени. Е, по моя преценка техните най-тежки загуби са дотук, докато нашите тепърва предстоят. — Торсън спря за момент в средата на стаята. Очите му бяха подути. Той яростно хапеше долната си устна. Накрая допълни унило: — Госейн, това е нечувано. Никога в дългата история на галактиката не е имало нищо подобно. Покорени индивиди или нации, дори цели планетни групи остават у дома си и грамадната маса от тях винаги се предава. Те може да мразят нашественика в продължение на няколко поколения, но ако пропагандата се ръководи умело, скоро започват да чувстват престижа от своето членство във велика империя. — Орловоносият мъж сви рамена и промърмори почти на себе си: — Тактиката е рутинна.