Това изявление комай го облекчи, сякаш чрез обличането на решението си в слово го беше направил окончателно. Джим Торсън се размърда и поверително се наведе по-близо към него.
— Друже, нямам представа какво знаеш ти, но допускам, че е много. — После добави не без ирония: — Не бях сляп за охотата, с която разни люде по нечисти причини са ти давали информация. Обаче те не са от значение. — Тук описа широк жест с ръка, премахвайки напълно другите. — Онова, което ти съобщих преди малко за правилата на Съюза, е достатъчно вярно. Ала както може би се досещаш, всичко туй остава някъде встрани. — Джим се усмихна с вида на човек, приготвил се да разкрие ценна тайна. — Тези договори бяха умишлено нарушени. — Сега стъпи здраво върху пода и каза мрачно: — Енро е уморен от глупостите на Галактическия съюз. Червения иска война в най-голям мащаб и специално ме е инструктирал да унищожа хората на не-А Венера като нарочна провокация. — Най-после завърши с думите: — Заради тебе аз реших да не привеждам в изпълнение заповедите му.
Госейн мислено наблюдаваше приближаването към главната тема на разговора. Още с първите си фрази едрият мъж се беше съсредоточил върху загадката на превъплъщенията. Неговият собствен проблем, собствените му задължения бяха случайно споменати с цел изясняване. Огромното, почти невероятното бе, че Торсън представи накрая някаква причина за появата на толкова много Госейновци в тази гигантска картина от събития. Лидерът на един непреодолим военен механизъм, пробуден за безгранично унищожение, се раздвояваше. Въображението му бе фокусирано отвъд нормалните реалности, а идеята за безсмъртие го заслепяваше за всичко друго. Тук възникваха някои смътни фигури, неясноти в образа, но Джилбърт се върна обратно към живота, за да бъде отклонен този човек от неговата цел. Вече нямаше съмнение докъде е стигнал Торсън поради странната си логика.
Той поклати глава.
— Госейн, ние трябва да намерим космическия играч на шах. Да, казах „ние“. Независимо дали го осъзнаваш или не, ти ще се включиш в това търсене. Боже мой, причините са сериозни — както лични, така и обществени. Не може да не си разбрал, че ти си просто пионка, някаква незавършена версия на оригинала. Без значение колко много напредваш, вероятно никога няма да узнаеш кой си и какво точно преследва онзи зад твоя гръб. Сигурно схващаш, че той е временно объркан. Откъдето и да взима тези допълнителни тела, бъди уверен, че се нуждае от теб само за малко, само докато пусне други в… производство. Зная, че звучи нечовешко, обаче не виждам никакъв смисъл да се заблуждаваш. Какъвто и успех да постигнеш, скоро ще бъдеш хвърлен на купа отпадъци. И поради инцидента, станал с Госейн III, живите спомени на I и II може би наистина ще се загубят.
Умът на орловоносия мъж бе зает с пресмятане и се гърчеше в напрегнато очакване на събитията, които приближават.
— Естествено — подзе той грубо — аз съм готов да платя известна цена за твоето съдействие. Няма да унищожавам не-А, нито ще използвам атомна енергия. Ще скъсам с Енро или поне ще го държа в неведение възможно най-дълго време. Ще се боря срещу една завоевателна война тук и за ограничаване на клането. По тоя начин ще се отблагодаря за бъдещото ти сътрудничество. Ако се наложи да те принудим, тогава няма да се съобразявам. Следователно единственият въпрос, който остава, е — сиво-зелените му очи бяха като горящи езера — доброволно ли ще ни помогнеш или насила? Но при всички случаи ще ни помогнеш!
Поради осъзнаването на онова, което предстои, Джилбърт имаше време да решава и да помисли върху някои изводи.
— Разбира се, че доброволно — каза без колебание той. — Надявам се, проумяваш, че първата стъпка е да се обучи моят допълнителен мозък. Готов ли си да доведеш своята логика до тази граница?
Торсън беше на крака. Отиде до Госейн и го потупа по рамото.
— Аз съм далеч пред теб — произнесе Джим със звънкия си глас. — Слушай, инсталирали сме на бърза ръка една транспортна система между това място и Земята. Кранг ще долети всеки момент заедно с доктор Кейр. Прескот няма да бъде тук по-рано от утре, защото му е ред да дежури на Венера, и така, заради благото на нашите поддръжници, той ще пристигне с космически кораб. Но…
На вратата се почука. Тя се отвори и влезе Лорен Кейр, следван от Кранг. Торсън махна към тях, а Госейн стана и миг по-късно се здрависа мълчаливо с психиатъра. Усети, че командващите разговарят шепнешком. После едрият мъж отиде до прага.