— Наистина ли? — кимна Госейн.
— Да…
Беше му трудно да си представи това. Много лесно бе да повярва, че чудовището се е превърнало в егоцентрик поради своите наранявания. И все пак даже Торсън е изпитвал недоверие към сакатия.
— Струва ми се, че цялата структура на противопоставянето срещу Енро е изградена върху машинациите на Елдред — отсече накрая мъжът и млъкна. Изразявайки мисълта си гласно, сякаш направи човека да изглежда по-голям от живота. Съзнанието му предприе огромен скок. — Той ли е космическият играч на шах?
— Със сигурност не — прозвуча мигновеният отговор от Патриша.
— Кое те кара да мислиш така?
— Разполага със собствени снимки като дете.
— Снимките биха могли да бъдат фалшифицирани.
Тя не отвърна на това и скоро Госейн изостави темата.
— Ами какво ще кажеш за Майкъл Харди?
— Татко вярваше — подчерта спокойно Пат, — че Игралната Машина неправилно го е лишила от придвижване напред въпреки неговите качества. Когато бях малка, споделях възмущението му. Отказах да имам нещо общо с не-А. Но баща ми отиде твърде далеч заради мене. Щом започнах да осъзнавам, че зад тази прекрасна личност — и ти трябва да признаеш, че Харди я притежаваше — стои човек, който нехае за последствията от своите постъпки, аз тайно се разбунтувах. Тогава Елдред се появи на сцената след светкавично издигане в дипломатическата служба на Най-великата Империя и аз осъществих първия си контакт с Галактическия съюз.
— Техен агент ли е той? Моля те, не извъртай.
— О, не. — В гласа й се чувстваше гордост. — Елдред Кранг е един уникален индивид. Тъкмо той ме свърза със съюзниците.
— И ти им стана сътрудник?
— По мой собствен начин.
Ето че в тона й отекна нотка, която накара Госейн да попита бързо:
— Как да го разбирам?
— Тази организация страда от доста недостатъци — обяви Патриша. — Тя е само толкова непоколебима, колкото са членуващите в нея нации. Много е лесно, ужасно лесно да пожертваш една звездна система за доброто на цялото. Аз винаги имах това наум и така работех всъщност за Земята. Постоянният личен състав на Галактическия съюз знаеше отдавна за не-А, но не бе способен да го популяризира никъде другаде в галактиката. Различните правителства го свързваха с пацифизъм, какъвто той не е. Те не могат да си представят състояние, при което хората се нагаждат мигновено към изискванията на всякаква ситуация, включително и крайния милитаризъм.
Джилбърт кимна, спомняйки си какво му беше казал Торсън. Сега престана да се чуди защо Енро е избрал тяхната незначителна система, за да провокира своята война. Пряко нападение над едничката невъоръжена планета в галактиката би бил най-безочливият метод да се пренебрегнат договорите със Съюза.
— Елдред пръв откри, че нараняванията, претърпени от стария Лавоасьор при експлозията в Института по семантика преди няколко години, са превърнали тоя велик учен в кръвожадния маниак, когото ти знаеш като „X“ — поясни Патриша.
Аха, отново Елдред. Той въздъхна.
Мълчанието между тях се проточи. С всяка измината минута Госейн ставаше по-решителен, по-мрачен. Не хранеше никакви илюзии. Бе настъпило затишие пред буря. Жестокият алчен Джим бе изтеглен от целта, за която е дошъл в Слънчевата система. И тъй, светът на не-А получи шанса да се въоръжи, а пък съюзниците — допълнителни седмици, та да осъзнаят, че Енро е имал предвид война. Торсън щеше да играе своята лична игра толкоз дълго, колкото дръзнеше, но ако някога се усетеше застрашен, щеше да продължи с тактиката на унищожение.
Госейн можеше да види как неговите надежди отслабват до нивото на самотно същество (е, с шепа неразбиращи помощници като себе си), опълчило се срещу колосалната мощ на една силно ненормална, всеобхватна галактическа цивилизация.
„Това не е достатъчно — помисли Джилбърт с внезапно вътрешно предчувствие. — Разчитам твърде много някой друг да извърши последното чудо.“
В този момент у него се роди първият кълн на отчаяното действие.
XXXII
Два дни по-късно той отклони два светлинни лъча подред в тъмната стая без помощта на деформатора. Чувстваше събитието. Щом се опита после да го опише на другите, сравни го с „първия път, когато получаваш плаваща ръка при хипноза“. Отчетливо, безпогрешно настройване. Това бе наистина ново усещане в добавка към неговата нервна система.