Мъжът я подхвана и я задържа изправена.
— Да. С кого?
— С един брадат господин… — прозвуча като въздишка. Патриша бавно се изпъна, обаче трепереше. — Трудно е да си представи човек, че през цялото време Кранг е знаел за… него.
— Но кой е той?
— Не ми каза.
Гневът на Госейн стана още по-буен, понеже думите й не означаваха нищо след безвъзвратните действия, които бе предприел. Ала с всичката си сила и воля Джилбърт потисна тази ярост. Пат изобщо не трябваше да подозира какво се е случило, докато не му предаде съдбоносната информация докрай. По-бързо!
— Какъв е планът? — попита Госейн и сега се улови, че шепне.
— Смърт за Торсън.
Това бе очевидно.
— Да, да? — насърчи я.
— Тогава Елдред ще получи контрол над армията, която Джим доведе със себе си. Тук бяха големите затруднения. — Тя говореше трескаво. — Под командването на Торсън в нашия сектор на галактиката има сто милиона души. Ако тия войници могат да бъдат отнети от Енро, за организирането на ново нападение над Венера ще е необходима цяла година и дори повече.
Госейн пусна младата жена и рухна върху близкия стол. Логиката беше замайваща. Собственият му план бе просто да се опита да убие орловоносия. В случай на неуспех — а той очакваше да не успее — възнамеряваше да унищожи военната база. Ето един добър заместител, но всъщност съвсем малка надежда в сравнение с обширния проект на Кранг. Нищо чудно, че мъжът бе направил компромис с убийство, щом така диктуваха обстоятелствата.
Патриша подзе отново:
— Елдред смята, че Торсън не може да бъде ликвидиран тук, в базата. Има твърде много охранителни устройства. Той трябва да бъде изведен навън, където няма да е особено защитен.
Джилбърт кимна уморено. Предложението звучеше толкова опасно, колкото извършеното от самия него. И също тъй съмнително. Налагаше се да взаимодейства с брадатия господин. Вдигна поглед.
— Сътрудничество — това ли е всичко, което каза Кранг?
— Всичко.
„Те предвкусват голяма сделка“ — помисли горчиво Госейн. Пак искаха да следва идеите на друга фигура. Ако се предадеше в такъв момент или се престореше на пленен — той схвана как ще го направи с определено умение, — би означавало да се отрече от всякаква изгода, да се подложи на още по-внимателно наблюдение и да приеме надеждата, че тази работа ще свърши някакъв неизвестен план с брадатия мъж. Ех, да знаеше самоличността макар на един от хората, чиито инструкции изпълняваше! Мисълта му даде почивка.
— Патриша, кой е Кранг?
— А? — трепна тя, докосвайки го с длан. — Не се ли ориентираш?
— В съзнанието ми два пъти се появи внезапно подозрение — отвърна той, — но не успях да проумея как го беше възбудил. Изглежда съвсем ясно, че ако галактическата цивилизация може да създаде подобен човек, тогава би било по-добре да се откажем от не-А и да въведем тяхната образователна система.
— Нещата са наистина твърде прости — реагира спокойно младата жена. — Преди пет години при своята практика на Венера Елдред се усъмнил в не-Аристотеловите претенции на млад колега, който работел заедно с него. Мъжът, както може би се досещаш, бил агент на Прескот. Ето го първия намек за космическия заговор. Дори по онова време всяко предупреждение само би накарало Енро да вземе спешно решение и, разбира се, Кранг нямал представа какво точно е запланувано. Приел, че други биха могли да открият това, което е научил лично, и така се опитал да заличи собствените си дири. Прекарал следващите няколко години в дълбокия космос, правейки кариера в Най-голямата Империя. Естествено той се пригодил към неизбежностите на положението. Сподели с мен, че трябвало да убие сто трийсет и седем души, за да стигне до върха. На стореното там гледа като на нормална поредица от служебни задължения при съвсем обичаен…
— Дявол да го вземе! — избухна Госейн и после утихна.
Сега вече имаше своя отговор. Елдред Кранг, един обикновен венериански не-А детектив, бе предложил някакъв курс на действие. Методът му не бе непременно най-добрият, ала несъмнено се базираше на повече информация, отколкото притежаваната от Джилбърт Госейн. Част от целта — да извади наяве тайнствения играч — щеше до известна степен да компенсира тъжния край на започнатото с такава дързост от него.