— Те са точно така зле тук, както и на Венера. Сражавали са се като безумни маниаци.
— Това е равнище на абстракция в не-А смисъл — каза прозаично Госейн. — Пълно нагаждане към нуждите на положението.
— Аааа! — възкликна Джим отегчен, после се завъртя. — Усещаш ли нещо?
— Нищо — отвърна искрено спътникът му, поклащайки глава.
Те се добраха до стаята на Патриша. Стената, в която преди се намираше деформаторът, зейна срещу тях. Стъклените балконски врати лежаха натрошени на парчета върху пода. Госейн се взря през празните рамки към мястото, където някога — сякаш скъпоценен камък в короната на зелената Земя — се извисяваше Машината. Сега там личаха струпани хиляди тонове почва, вероятно с намерение да заравнят всички следи от символа на една световна борба за здравомислие. Само че в момента булдозерите не работеха. Неприятната за окото пръст тъмнееше на множество купчини и изглеждаше забравена.
Не успяха да намерят никаква нишка в двореца и след малко цялата група се отправи към дома на Дан Литъл. Къщата беше непокътната. Автоматите бяха съхранили чистота и спретнатост навсякъде. Помещенията миришеха на свежо, както ги бе оставил. Сандъкът от деформатора стоеше в далечния ъгъл на всекидневната. Адресът „Институт по семантика“, на който Игралната Машина възнамеряваше да бъде изпратен, му се видя огромен върху обърнатата към стаята страна. Джилбърт отиде при него, сякаш внезапно осенен от важна мисъл.
„Защо пък не?“ — каза си.
Въоръжена армия маршируваше по улиците на някогашния процъфтяващ град. Ята от самолети се носеха из небето. Над тях висяха космически кораби, готови за най-ужасното. Роботанкове и бързи коли гъмжаха по всички съседни преки. Те се движеха в мълчаливи процесии и превземаха известния площад. После хора и машини от всички посоки се изливаха през вратите в сградите. При декоративното стълбище с много портали Торсън посочи издълбаните сред мрамора букви. Госейн спря за миг и прочете древния надпис:
Това бе като стон през вековете. Тази фраза съдържаше част от значението, когато то засягаше човешката нервна система. Безброй милиарди бяха идвали и умирали, без дори да подозират, че техните положителни вярвания са спомогнали да възникнат разстроени мозъци, с които те са се противопоставяли на реалностите на своите светове.
От най-близкия вход се показаха мъже в униформа. Един заговори Торсън на някакъв език, изобилстващ със съгласни. Орловоносият се извърна към Госейн.
— Сградата е напусната — обясни той.
Госейн не промълви нищо. Напусната! Думата отекна по коридорите на стреснатото му съзнание. Институтът по семантика бе обезлюден. Разбира се, Джилбърт трябваше да се досети, че ще бъде така. Работещите тук бяха просто чувствителни същества и от тях не би могло да се очаква да живеят на ничия територия между две сражаващи се войски. Но все пак той разчиташе на друго.
Госейн се ориентира, че Джим е говорил с техниците, обслужващи вибратора. Неговите пулсации, които за кратко време бездействаха, започнаха да пропълзяват в тялото му. Завоевателят се обърна отново към спътника си:
— Ще изключим машинката, щом влезем вътре. Не желая да поемам никакви рискове с теб.
Човекът с допълнителния мозък се размърда.
— Ще влезем вътре?
— Ами да, ще разгледаме подробно мястото — каза Торсън. — Може да има скрити помещения. Знаем ли какво…
Той взе да раздава заповеди на висок глас. Настъпи период на объркване. От сградата продължаваха да излизат хора и да докладват на едрия мъж. Те използваха същия чудноват гърлен език и Джилбърт получи намек за онова, което ставаше, едва след като Торсън се ухили мрачно.
— Откриха някакъв старец да работи в една от лабораториите. Не могат да разберат как са го пропуснали преди, но — махна нетърпеливо с ръка — това няма значение. Наредих им да не го безпокоят, докато обмисля положението.
Госейн не се съмняваше в транслацията. Командирът беше бледен. Постоя повече от минута с кисело изражение на лицето. Накрая изсумтя:
— Този риск не е за мен. Ще проникнем там, обаче…
Те изкачиха 14-каратовите златни стъпала. Хлътнаха през украсените със сапфири платинени врати и се озоваха в обширното преддверие с неговите милиони диаманти, поставени във всеки квадратен инч от високите стени и сводестия таван. Ефектът беше замайващ — направи им впечатление, че първоначалните строители са надминали себе си. Конструкцията бе издигната по времето на голяма кампания за убеждаване на хората, че тъй наречените редки метали и благородни камъни, на които толкова дълго се е гледало като на същността на богатството, са не по-ценни от други дефицитни материали. Дори след сто години пропагандата не въздействаше достатъчно.