— Аз не се интересувам от последните петнайсет дни. Ако достигнеш до края на първата седмица, получаваш някое място. Така е, нали?
— Най-нископлатената работа, за която се състезават играчите, е с десет хиляди на година — обясни спокойно Госейн. — Разбирам, че положението е малко ужасно.
— Аз съм много бърза — рече Тереза — и отчаяна. Това ще помогне.
Джилбърт се съмняваше, обаче я съжали.
— Щом настояваш — предложи той, — ще те запозная с кратко резюме…
После млъкна за момент.
— Моля те, продължавай — подкани го тя.
Мъжът се колебаеше. Отново се почувства глупаво при мисълта да говори с нея на подобна тема.
— Човешкият мозък е разделен грубо на две части — започна неохотно. — Кора и таламус. Мозъчната кора е центърът на разума, а таламусът е центърът на емоционалните реакции на нервната система. — Той направи къса пауза. — Някога да си попадала в сградата на Института по семантика?
— Беше чудесно — отвърна Тереза Кларк. — Всички тези бижута и ценни метали…
— Не исках да кажа това — прехапа устна Госейн. — Имах предвид картинния разказ по стените. Забеляза ли го?
— Не си спомням. — Тя навярно разбра, че не му е доставила удоволствие. — Но забелязах брадатия джентълмен, директора… как му беше името?
— Лавоасьор ли? — попита Джилбърт и се намръщи в тъмното. — Смятах, че е загинал при случаен инцидент преди няколко години. Кога го видя?
— Миналата есен. Седеше в инвалидна количка.
Изтръпна. За миг си помисли, че паметта му отново го подвежда. Изглеждаше странно все пак: който и да беше бърникал в съзнанието му, не искаше той да знае, че легендарният Лавоасьор е още жив. Госейн се поколеба и после се върна към по-раншната тема на разговор.
— Както мозъчната кора, така и таламусът притежават чудесни възможности. И двете части на мозъка трябва да бъдат обучени до най-висока степен, но особено важно е да се организират тъй, че да работят съгласувано. Щом такава съгласуваност или интеграция липсва, е налице една объркана личност — свръхемоционалност и на практика всички варианти на психическа криза. От друга страна, където е бил осъществен съюзът кора-таламус, нервната система може да противостои на почти всеки шок…
Госейн спря, спомняйки си шока, който бе претърпял неотдавна неговият собствен разум.
— Какво става? — попита бързо момичето.
— Нищо — бе грубият отговор. — На сутринта бихме могли отново да разчепкваме този въпрос.
Изведнъж усети умора и пак легна. Последната му мисъл, преди да се унесе в сън, бе относно това какво имаше предвид детекторът на лъжата с думите: „От него се излъчва уникална сила.“
Когато се събуди, слънцето грееше. От Тереза Кларк нямаше и следа.
Провери отсъствието й с чевръсто претърсване на храста. Сетне отиде до бордюра, отдалечен на сто фута, и погледна по улицата — първо на север и после на юг.
Тротоарите и платното бяха оживели от трафика. Пъстро облечени мъже и жени минаваха бързешком покрай мястото, където стоеше Джилбърт. Чуваха се жуженето, ревът и бученето от много хора и много коли. Внезапно стана вълнуващо. Почувства се ободрен, осъзнавайки вече по-силно, че е свободен. Дори заминаването на младата дама доказваше, че тя не е била втората стъпка в някакъв фантастичен план, започнал с атаката на неговата памет. Изпита облекчение, че се е отървал от нея.
Едно познато лице се открои от човешките физиономии, които се изнизваха устремно край него. Приветства го Тереза Кларк с две кафяви книжни торби в ръцете.
— Купих малко закуска — каза. — Помислих си, че ще предпочетеш по-скоро да хапнеш навън сред мравките, отколкото да се опиташ да влезеш в претъпкан ресторант.
Те ядоха мълчаливо. Госейн забеляза, че донесената храна беше изискано поставена в кутии и пластмасови съдове за сервиране на открито. Имаше подсилен портокалов сок, готово тестено ястие с крем в дълбоко блюдо, топли бъбреци на сандвич и кафе също със свой отделен крем.
Пет долара, прецени той. Това бе чист лукс за двойка, която трябваше да преживее трийсет дни с твърде скромна сума. Пък и с тия пари момичето можеше със сигурност да плати на хазайката си за още една нощ. Навярно Тереза бе имала добра работа, за да помисли за подобна закуска. Така стигна до ново откритие, което го накара да се навъси за момент и после да попита: