— Отговори: „Хансфорд“ влиза незабавно в док, жизнеосигуряващата му система е в критично състояние и е възможно на борда да има бунт. Стойте настрана. Край на съобщението. Граф, поеми управлението. Дей, изкарай на дока войниците и от двете смени.
Малори остави нещата да се развиват по-нататък сами, стана и се запъти по тесните извити проходи на мостика към малката каюта, която й служеше за офис и често за спалня. Там отвори шкафа и облече едно сако, пусна пистолет в джоба си. Сакото не бе униформено. Навярно никой във Флотата не притежаваше вече пълна униформа. Доставките бяха спрели отдавна. Капитанският кръг на яката бе единственото, което я отличаваше от търгар. Войниците също не разполагаха с по-добри униформи, но имаха брони и ги поддържаха изрядно на всяка цена. Тя се спусна бързо с асансьора до долния коридор и тръгна редом с устремилите се навън войници, на които Дей Джанц бе наредил да излязат в пълно бойно снаряжение, през свързващия ръкав до студената платформа на дока.
Цялото пространство бе тяхно, широко, издигащо се нагоре в перспектива. По-далечните секционни дъги на дока закривани от тавана поради извивката на станционния пръстен, която се изтегляше наляво към постепенно отстъпващия хоризонт; отдясно погледът спираше в затворения хидравличен портал към съседната секция. Платформата бе пуста, ако не се броят докерните бригади с техните кари и хората от станционната служба за сигурност край регистрационните бюра, но всички те бяха доста далеч от „Норвегия“. Не се забелязваха туземни работници, мястото им не бе тук, не при тази ситуация. По широкия док бяха разхвърляни боклуци, хартии, изпуснати дрехи, които свидетелстваха за прибързаното изтегляне. Работилниците, магазините и офисите, гледащи към платформата, бяха празни; коридорът на девето ниво, тръгващ от средата на дока, също изглеждаше безлюден и покрит с отпадъци. Дълбокият бас на Дей Джанц резонира в металните трегери, когато той нареди на войниците да се разгърнат около района, където щеше да кацне „Хансфорд“.
Докерите на Пел се заеха с работата си. Сигни ги наблюдаваше, нервно захапала долната си устна и отмести поглед встрани, когато един циви се приближи до нея — младолик, мургав, с орлов нос, изглеждащ като началник в спретнатия си син костюм. Слушалката пъхната в едното й ухо продължаваше да я осведомява за състоянието на „Хансфорд“ — непрестанен поток от лоши новини.
— Вие кой сте? — запита тя.
— Деймън Константин, капитане, от Правния отдел.
Малори го погледна отново. От рода Константин. Приличаше им. На Анджело му се бяха родили две момчета преди нещастния случай със съпругата му.
— От Правния отдел — рече тя с отвращение.
— Тук съм, в случай че се нуждаете от нещо. Или ако те поискат. Имам комвръзка с Главния сектор.
Чу се трясък. „Хансфорд“ влезе лошо в док, задра водещия конус и се сгромоляса на мястото си.
— Скачете го и се махайте оттам! — изрева Дей на докерите; той не се нуждаеше от комвръзка.
Граф даваше заповеди от командния център на „Норвегия“. Екипажът на „Хансфорд“ щеше да остане затворен на мостика си и да управлява отдалеч разтоварването на хората.
— Кажете им да излязат — стигна до Сигни разпореждането на Граф. — Всяка ненужна крачка към войниците ще се посрещне с огън.
Скачването бе завършено. Рампата се вдигна до кораба.
— Бягай! — кресна Дей.
Докерите отстъпиха зад редиците на войниците с вдигнати пушки. Люкът се отвори и шумно се удари в свързващия ръкав.
Воня изплува в хладнината на дока. Отвориха се вътрешни люкове и жива вълна се понесе навън. Хората се настъпваха, падаха, пищяха, викаха и се втурнаха към изхода като полудели, но заковаха на място, когато над главите им бе изстрелян автоматен откос.
— Стой! — ревна Дей. — Седни на място и сложи ръце върху главата.
Някои вече бяха седнали от умора, други се свлякоха и се подчиниха. Неколцина изглеждаха твърде зашеметени, за да разберат, но не продължиха напред. Вълната бе спряна. Застанал до Сигни, Деймън Константин тихо изруга и поклати глава. Не обели ни дума за закона; по кожата му видимо бе избила пот. Станцията му бе изправена пред големи размирици, пред срив на системите и десет хиляди пъти повече смъртни случаи, отколкото тези на „Хансфорд“. Имаше стотина, може би сто и петдесет оцелели, свили се на дока край свързващия ръкав. От кораба продължаваше да се разнася воня. Включи се помпа, която пусна въздух под налягане в системите на „Хансфорд“. На кораба имаше хиляда души.